Читать «Ало, чуваш ли ме?» онлайн - страница 5

— Пардон… Пардон… Пардон…

* * *

— „Ерудит-27“… Все още експериментален модел, инспекторе, но си заслужава да го видите. Заповядайте… Заменихме феритната памет…

— Казват, че вие сте го снабдили с чувства?

— В известен смисъл да. Всички изкуствени мозъци, създадени досега, са били специализирани. Предназначението на „Ерудит“ е малко по-друго. Макар че ние не моделирахме у него емоционални вериги, трябваше да го научим да разбира човешките чувства и дори понякога да ги имитира. Един ден ние ще съумеем да го поберем в кибритена кутийка и „Ерудит“ ще стане незаменим спътник на учените, космонавтите…

— В ролята на интелектуален събеседник ли?

— Да, именно. Но не само това. То е, така да се каже, външната страна. „Ерудит“ ще подсказва идеи. Ще лекува. Ще забавлява. Ще бъде емоционален баланс, регулатор на настроението на своя спътник…

— И вие, разбира се, не виждате недостатъци в него?

— О, не, инспекторе. Само в романите създателите могат да бъдат толкова честолюбиви и късогледи.

— Не е ли опасен?

— Кой?… Ах, да, разбирам ви… Виждате ли, ако на едно дете дадете кутийка обикновен кибрит, то може да запали цял град…

— А тук деца не влизат ли?

— Не, естествено. Ако не се смята моят син, когото оставям вечер да си учи уроците. Тези дни у дома е шумно, цяло нашествие на гости, нали разбирате… Но синът ми е вече голямо момче.

— Сам ли учи тук?

— Сам.

— А „Ерудит“ може ли да се включи в градската телефонна мрежа?

— Навярно… Всъщност да, то е съвсем проста работа. Но позволете да ви попитам, откъде ви дойде наум…

— Благодаря ви… Да, трябва да тръгвам…

— Но вие видяхте…

— Всичко, което ми беше нужно. А вие повече не водете сина си тук. С кибрита шега не бива… Довиждане!

Информация за текста

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1657]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46