Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 21

Разпитваме пленниците за утрешните позиции на Свещения отряд. И двамата се кълнат, че подразделението ще бъде разположено в края на десния им фланг, срещу реката. Не им вярвам.

— Какъв си по занаят? — питам единия. Той отговаря, че бил учител по геометрия, „математикос“. — Тогава ни кажи какво е отношението между квадрата на хипотенузата и сбора от квадратите на двата катета в правоъгълния триъгълник.

Мъжът получава пристъп на кашлица.

Клит го сръгва с острието на меча си.

— Ти да не си актьор бе, човек? — Къдриците на по-младия пленник изглеждат подозрително идеални. — Я ни изиграйте нещо от „Медея“, копелета такива!

Тиванците ще са луди да разположат Свещения отряд в края на десния си фланг. Ако го направят, аз само трябва да задържа своя ляв фланг, за да ги оставя на сухо. Възможно ли е от тази позиция да се преместят в центъра и съседните им части да изпълнят ролята на затваряща се порта? Не и ако оставя една част пехотинци и конници да ги атакува флангово и в тил, когато опитат. Обсъждам това с Антипатър, когото баща ми е определил за мой наставник и съветник.

— Отрядът ще е в центъра или на левия фланг, Александре, в никакъв случай на десния. Даже тиванците не са чак такива тъпаци.

Подготвяме се до полунощ. Сетне двамата с Хефестион обхождаме редиците. Херонея е прочута с билките, които селяните отглеждат за производство на благоухания. През нощта ароматът им в долината е по-силен.

— Долавяш ли го, Александре?

Има предвид усещането за нещо епохално.

— Като вкус на желязо в устата.

И двамата си мислим, че утре по пладне тази благоуханна равнина ще вони на кръв и мърша. Забелязвам, че приятелят ми плаче.

— Какво има, Хефестионе?

Отговорът му се позабавя.

— Просто ми хрумна, че този безупречен момент никога не ще се повтори. Утре всичко ще се промени и най-вече ние самите.

Питам го защо това го е разплакало.

— Ще сме по-възрастни и по-жестоки — казва Хефестион. — Най-сетне ще сме участници в събитията. Съвсем различно състояние от сега, когато стоим на прага. — Той се отдръпва, виждам, че трепери. — Онова безкрайно поле от възможности, което през целия ни живот се е откривало пред нас, до утре вечер ще се е смалило. Ще липсват шансове, на тяхно място ще има факти и необходимости. Утре няма да сме момчета, Александре, а мъже.

— „Който иска да се събуди, трябва да престане да сънува“ — цитирам Солон аз. — Не му мисли много, Хефестионе. Ние сме родени за утрешния ден. На небето може да е различно, но тук никой не може да печели, освен като губи.

— Така е — сериозно се съгласява той. — Дали аз ще загубя твоята любов?

Ето какво измъчвало нежното му сърце! Сега е мой ред да се разтреперя. Стискам ръката му.

— Никога не ще я загубиш, приятелю. Ни тука, ни на небето.

Два часа преди изгрев-слънце пристига вестоносецът: всички офицери да се съберат за последни разпореждания.

В шатрата на Филип е лудница, претъпкана е не само с македонските военачалници на пехотата и конницата, но и с капитаните на съюзните тесалийски, илирийски, пеонски, тракийски и други полудиви племена, всичките пияни-заляни и въпреки цялата им шумна наглост разтреперани от ужас. Войната е страх, никой да не ме убеждава в противното. И даже тези диви свине от Севера долавят стъпките на Смъртта в мрака наоколо.