Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 196

Те поглеждат Матий и Гарвана. Младите офицери се изпъват, за да отдадат чест.

— Чакайте! Преди да решите, първо чуйте следното! — Заставам пред Отряда на бунтовниците. — Ще ви пращам там, дето битката е най-свирепа. Първи ще изпълнявате най-рискованите задачи. Ще ви поставям начело там, дето е най-опасно. Оттатък реката ни чакат бойните слонове на Пор. Вие ще ги атакувате! Вие ще ги победите! Давам ви тази последна възможност да си върнете достойнството. Избирайте, братя, но го направете веднага!

Матий и Гарвана първи пристъпват напред. След тях по един и по двама се нареждат останалите триста и взимат щитовете си. Мъжете хвърлят туниките на своя позор и обличат новите дрехи на изкуплението. Армията надава одобрителен рев.

На отсрещния бряг Пор не може да не е чул. След минути всичките му хора ще са се строили въоръжени.

Изстъпвам се пред войската.

— Аз ще прекося тази река, братя! Кой идва с мене?

36

Битката при Хидасп

Излишно е да описвам битката в подробности. Ти беше там, Итане. Сражава се, победи. Не виждам нужда да ти разказвам нещо, което си видял със собствените си очи.

Вместо това нека ти обясня нейното значение. За мене и за армията.

Нищо друго не ни трябваше — освен сражение от героичен мащаб срещу враг, който не отстъпва и се бие достойно. Накрая бойното поле ни принадлежеше, да, но къде-къде по-важно беше това, че съхранихме живота на нашия противник Пор и на колкото може повече от неговите кшатрии, успяхме да се отнесем и към него, и към тях почтено и сдържано и покорихме не само един непреклонен и мъжествен съперник, но и собствените си противоречиви и непокорни същности.

Това беше блестяща победа, сигурно най-великата ни, защото изискваше най-находчивата тактика, най-нетрадиционните линии на атака, най-тясната координация между различните части — три войски, разделени една от друга на разстояние до двайсет и пет километра, на фронт, разгърнат на четирийсет километра, — от двете страни на могъща река. Тази битка (която всъщност представляваше щурм по вода и суша, съчетан с битка) представляваше най-сложното и тежко логистично предизвикателство, пред което се е изправяла армията — прехвърляне със седемстотин лодки и хиляда и сто сала на четирийсет и седем хиляди души и седем хиляди и петстотин коня (повечето от които трябваше да бъдат превозени през нощта по време на мусона) с всичките им оръжия, доспехи и снаряжение, включително бойни катапулти и каменомети, — и изискваше извънредна гъвкавост и импровизация от страна на командири, разположени на голямо разстояние един от друг, мнозина от които не владееха общ език, на широко и невиждано бойно поле, срещу враг, който не се сражаваше заради победата, а за да защити дома и свободата си. Самата физическа трудност на операцията превъзхождаше всички предишни усилия, като почна с двайсет и девет километров преход срещу течението на реката в калта и гръмотевиците на целонощен потоп (който всъщност прикри нашето придвижване от противника, ала също превърна коритото, бездруго придошло от предсезонните порои, в ревящ въртоп), сетне продължи с прекосяването — по-точно преплуването, поне в последната една трета — на близо километър и половина широката река (всичко това преди битката, даже преди строяването за битката на отсрещния бряг), след това двайсет и пет километров марш за сближаване с врага, постигнат чрез сблъсък на трикилометров фронт в мочуреста местност срещу осемнайсетхилядна конница, сто хиляди мъже и двеста бойни слона, сила, каквато не е виждала никоя западна армия, камо ли да се е сражавала с нея и да я е победила. Това беше само физическата трудност. Психическото и емоционалното напрежение се оказаха от същия, ако не и още по-голям мащаб. Понеже в хода на битката имаше множество ненадейни появи и случайности, изненади, промени на фронта, провали и обрати (най-драматичният от които беше собствената ми грешка по време на форсирането на реката, когато нашата седемхилядна предмостова част излезе на суша, която взехме за отсрещния бряг, само за да установим, че бясното течение е прорязало оттатък второ корито, което сега трябваше да преплуваме или да загинем), та се налагаше да зачеркваме един план след друг и в движение да импровизираме нови замисли, не само аз с моите офицери, но и безброй десетки по-нисши командири, които бяха изгубили връзка с мене и помежду си в хаоса, отдалечеността и нескончаемостта на битката. Тя продължи отпреди падането на нощта на първия ден, когато предните колони потеглиха за мястото на форсиране двайсет и девет километра над лагера, до следващия залез, вече на отсрещния бряг, без сън и храна, освен онова, което можеше да бъде изпросено в движение за мъжете и конете. Офицерите и войниците се справиха блестящо с тези предизвикателства. Щурмът на нашите дахски конни стрелци срещу вражеския ляв фланг, последван от фланговата атака на моите хетайри, надминаваха по сила и стремителност дори онези срещу Дарий при Гавгамела. Хефестион получи три рани, додето пробиваше конница, петкратно превъзхождаща неговите ескадрони. Пердика, Птолемей, Питон и Антиген, които командваха въоръжени със сариси отряди на фалангата, и Таврон начело на стрелците от Мидия и Индия, въпреки ужасните загуби прорязаха километър и половина плътна стена от бойни слонове и пехота и хвърлиха в хаос грамадните животни, които изпотъпкаха собствените им хора и се блъскаха едни в други, додето ударът на Кен откъм фланга просто разкъса тила на врага. Нашите чуждестранни войски бяха изумителни. Скитските конни стрелци отблъснаха колесниците на Поровия син на мястото на първото дебаркиране, персийската конница на Тигран разби индийския десен фланг, таксилската Царска конница на раджа Амбхи надви пенджабските копиеносци на Пор, тракийските копиехвъргачи на Садок и нашите сакски и масагетски конници разгромиха единствената действително опасна контраатака на противника, а Сребърните щитове на Матий и Гарвана и техните братя от Царската пехота на Неоптолем и Селевк (първите Сребърни щитове) бяха просто непобедими в центъра.