Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 138

В каква фаза се намира сега битката? По-късно разговарям с Онесикрит (който щеше да стане лоцман на флота ми в Индия), който остана в лагера на близо пет километра оттам и наблюдаваше отвисоко. Гледката, разказа ми той, придавала нов смисъл на думата „пандемониум“. Онесикрит беше подробно запознат с бойния ни план и освен това имаше отлична представа за строя на персите, ала въпреки че ги помнел много добре, заяви той, не могъл да разбере нищо от зрелището в равнината под него. Струвало му се, че бойното поле не само е обърнато наопаки, но и се върти около оста си, та онова, което трябвало да е отляво, било отдясно и онова, което очаквал да е отпред, се намирало отзад. Хаосът се усложнявал още повече от вдигащите се облаци варовиков прах, който правел призрачни движенията на частите и фланговете и от който се разнасяли такива звуци, че всеки човек със склонност към философията, тъй твърдеше Онесикрит, не би могъл да обяви човешкия род за нищо друго, освен за безумен.

Вярвам на неговия разказ. Бойното поле наистина трябва да му е изглеждало така, както ми го описа. Обаче от мястото, дето яздя начело на хетайрите, всичко е в пълен ред. Сражават се могъщи подразделения от двете страни. Вляво, вдясно и в центъра бушуват битки с монументални размери. И все пак за нас с Дарий фаталните удари остават ненанесени. Ние се намираме в окото на бурята.

Хетайрите настъпват, все още ходом. От фронта към нас политат сто сърпоносни колесници. Отдясно ни се нахвърлят с хиляди бактриански, скитски, сакски и масагетски конници. Колкото и нелепо да звучи, всеки елемент е там, където трябва.

Първата сърпоносна колесница пробива стената на Балакър. Нейният колесничар е мъртъв, влачен отзад, оплетен в юздите, три от четирите коня са пронизани от дротици и стрели и препускат, тласкани единствено от ужас. Колесницата се забива в редиците ни, които с бясна припряност се разтварят пред нея, разтиквани от пешите ни коняри сред ругатните на ездачите и цвиленето на животните. Към нас се понася втора, а сетне и трета резачка, само за да се прекатурят отпред под залповете на Балакровите траки и агриани. Никога не съм виждал такава ярост, с каквато нашите хора стрелят срещу тези колесници. Те ги мразят. Конете ни са в толкова възбудено състояние, че едва се сдържат. Отляво на всяко животно тича неговият коняр, който стиска с дясната си ръка набузника на юздата и така обуздава жребеца (никой ездач не може да се справи сам при такива обстоятелства), като използва тежестта на тялото си, за да не му позволи да препусне, тъй като даже най-безупречно дресираният кон ще го направи при такива обстоятелства.

Положението е сериозно. Ако едно от животните препусне, ще го последват всички останали. Клит привлича погледа ми. „Да почваме ли?“ Изкушението да атакуваме преждевременно е непреодолимо. Как може човек да „управлява“ такъв хаос? Опитът е мъчителен. Хвърляш една рота в битката, пращаш друга в нов сектор. Въз основа на какво? На звука на сражението ли? На съобщение, дошло преди минути? Изпитанието за командира се състои в следното: той взима решения с фатални последици на базата на абсурдно недостатъчна информация.