Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 137

Пращам следващия си вестоносец със същото съобщение, каквото съм дал на Мечока. Тръгвай! В случай че момчето не е успяло да го предаде.

Битката на фланга непосредствено вдясно от мене бушува безпощадно. Ескадроните на всяка от страните толкова много пъти са пробивали врага, както ще узнаем по-късно, че наблюдател на бойното поле може да види от противниковата страна колкото техни, толкова и наши хора, и от нашата страна — толкова техни, колкото и наши. Сражението не е съсредоточено на конкретен фронт или позиция — човек не забелязва ни масови мелета, ни камари мъже, убити заедно, а по цялата широчина на полето с ужасяваща произволност падат отделни войници. Ездачи биват погубвани поединично или по двойки, когато конете им бъдат повалени, когато се препънат или се строполят от изнемога. Успехът на дадено място се мени със страховита случайност, когато някакъв конник, борещ се храбро под вражеския напор, бива избавен от атаката на своите другари, които на свой ред са посечени и избити при контранападението на противници, само допреди мигове бягали от тях. Сблъсъци с участието на стотици минават, без човек да получи и драскотина, додето единоборства свършват с кланета, когато от мъглявината изскачат конни ескадрони или пехотни облаци, за да обкръжат безвъзвратно врага. Изтощени коне падат под тежестта на ездачите си. Сърцата на жребците се пръскат от усилие. Кон, който е надхвърлил границите на възможностите си, се „връзва“. Мускулите му се схващат и краката му се подкосяват. Други загиват от жега и шок. Десетки умират само от ужас. Когато врагът най-сетне се обръща и побягва, от муцуните на конете и от двете страни блика не пяна, а кръв. Стотици коне осейват бойното поле. Онези от тях, които не са мъртви или със счупени крака, са доведени до такова изтощение, че никога повече няма да могат да бъдат използвани. Това са прекрасни животни, расови жребци, дресирани от раждането им и обичани от техните ездачи с такава любов, каквато не е способен да разбере човек, неслужил в конна войска. Загубата на смел кон е почти също толкова тежка, колкото и загубата на човек, дори в известен смисъл по-тежка, понеже конят не съзнава защо се бие, прави го единствено от обич към нас. Неговата загуба е жестока като смърт на дете. Няма утеха за нея.