Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 105
Стивън Пресфийлд
Антипатър имаше право.
Тогава се заклех никога повече да не давам и пукната пара за доброто мнение на другите. Да гният в ада. Чувал си за моето въздържание по отношение на храна и секс. Ето защо: самонаказвах се. Ако улавях мислите си да се отклоняват към нечие мнение за мене, си лягах, без да съм вечерял. Що се отнася до жените, също си ги забранявах. Лишил съм се от не малко храна и удоволствие, додето успея да се справя с този порок — или поне си мислех, че съм се справил.
19
Максими за войната
Ти вече служиш девет месеца като мой паж, Итане. Време е да излезеш от утробата, как смяташ?
Да, ще получиш своето назначение. Скоро ще поведеш мъже в битка. Недей се хили толкова доволно! Понеже зорко ще те следя, като всеки школник във военната академия, която е моята шатра.
През тези месеци след твоето приемане в корпуса в Афганистан ти имаше привилегията да прислужваш на командири с такъв гений, какъвто военното дело рядко е виждало. Офицерите, чието месо нарязваш и чието вино наливаш — Хефестион и Кратер, Пердика, Птолемей, Селевк, Кен, Полиперхон, Лизимах, да не споменавам Парменион, Филота и Никанор, Антигон Едноокия и Антипатър, когото нямаш щастието да познаваш — всеки от тях се нарежда сред великите пълководци в историята. Сега искам от тебе същата вярност, каквато и от тях. Трябва да приемеш правилата и принципите, по които се сражава тази армия. Защо ли? Защото щом почне битката, аз ще съм на място, отдето не ще мога да контролирам нищо друго освен частта под непосредственото ми командване, а в неизбежния хаос едва ще съм в състояние да ръководя дори нея. Ти трябва да командваш самостоятелно, младежо, но това не бива да е произволно или по твоя приумица, трябва да следва моята мисъл и воля. Затуй разговаряме тук по цели нощи с моите пълководци, затуй присъствате и слушате ти и другите пажове. Затуй до безкрай преповтаряме правилата, додето станат втора природа на всички ни.
Помолих военния си съветник Евмен да ти осигури достъп до моята кореспонденция. Научи тези писма като да са уроци в училище, ала запомни добре следното: ученикът може да не е съгласен със своя учител, но школникът — никога. Това, което сега ти давам в ръцете, е закон. Ако го спазваш, никоя сила не ще може да те надвие. Ако го нарушиш, няма да се наложи да те наказвам, понеже врагът вече ще го е сторил.
За философията на войната
Винаги атакувай. Атакувай даже когато си в отбрана. Атакуващата войска има инициативата и съответно управлява битката. Атаката прави хората смели, отбраната ги прави боязливи. Ако узная, че мой офицер е заел отбранителни позиции на бойното поле, той никога повече няма да е командир при мене.
Когато обмисляш, разсъждавай от гледна точка на походите, а не на битките, на войните, а не на походите, на окончателното завоевание, а не на войните.
Стреми се към решаваща битка. Каква полза да спечелим десет маловажни стълкновения, ако изгубим онова, от което зависи всичко? Искам да водя битки, които определят съдбата на цели империи.
Важно е да извоюваме не само военна, но и морална победа. С това искам да кажа, че нашите победи трябва да разбиват сърцето на врага и да го лишават от всякаква надежда отново да ни се противопостави. Не искам да водя война след война, а чрез война да постигна такъв мир, че да не допусна никакви бунтове.
За стратегията и похода
Целта на похода е да предизвика битка, която да се окаже решаваща. Всичките ни маневри имат една-единствена задача: да принудим врага да се изправи срещу нас на бойното поле.
Искам битка, един велик сблъсък, в който Дарий ще излезе срещу нас на върха на могъществото си. Не забравяй, нашата цел е да пречупим волята за съпротива не само на войниците на царя, но и на неговите народи.
Истинската публика на тези събития са поданиците на империята. С мащабите и категоричността на нашите триумфи те трябва да бъдат накарани да повярват, че никоя армия на земята, колкото и многобройна и добре командвана да е тя, не може да ни победи.
Целта на преследването след победата не е само да попречи на врага да се прегрупира (което не ще казване), а да всеем в сърцето му такъв страх, че никога повече да не си помисли да се прегрупира. Тъй че преследвай на всяка цена и не спирай, додето не те принуди адът или мракът. Противник, който веднъж е бил беглец, никога повече няма да е същият воин.
Предпочитам да изгубя петстотин коня в преследване, ако това ще попречи на врага да се прегрупира, отколкото да пощадя тези коне, само за да ги изгубя — че и още петстотин отгоре — в следваща битка.
Като командири, ние трябва да се отнасяме най-безпощадно към самите себе си. Преди да направим какъвто и да е ход срещу врага, трябва да се запитаме, без суета и самозаблуда, как ще реагира той. Открий всяко действие и приготви отговор за него. Дори когато ти се струва, че си помислил за всичко, пак ще има още работа за вършене. Бъди безмилостен към себе си, понеже всяко безразсъдство се заплаща със собствената ни кръв и с кръвта на нашите сънародници.
За щедростта
Кир Велики се стремял да отделя от врага си недоволните елементи от силите на последния или други, служещи под принуда. За тази цел оказвал почести на арменците и хирканците и не щадял средства, за да ги направи по-щастливи под свое управление, отколкото при Асириеца. Според Кир целта на победата била да докаже, че е по-щедър на дарове от противника. Той смятал за най-голям срам, ако не е в състояние да се отплати за великодушието на другите, винаги искал да дава повече, отколкото получава, и трупал съкровище с разбирането, че го пази не за себе си, а за своите приятели, които можели да разчитат на него в случай на нужда.
Направи щедростта наш пръв избор. Ако врагът прояви и най-малък знак за отстъпчивост, ти отговори с дваж по-голям.
Трябва да се държим по такъв начин, че всички народи да желаят да са ни приятели и всички да се страхуват да са ни врагове.
За тактиката, битките и войниците
На война няма по-голямо предимство от бързината. Внезапната ти поява там, дето врагът най-малко те очаква, всява у него страх и го хвърля в ужас.
Не са нужни големи множества. Оптимален за армията е такъв брой хора, които могат за един ден да изминат разстоянието между два лагера. Всеки по-голям брой е излишен и само те забавя.
Цялата тактика в обичайното военно дело се стреми да постигне следния единствен резултат: пробив във вражеската линия. Това се отнася за войната както по суша, така и по море.
Статичната отбранителна линия винаги е уязвима. Щом бъде пробита в коя да е точка, всяка друга позиция става несигурна. Хората не могат да използват оръжията си и всъщност не са в състояние да направят нищо друго, освен безпомощно да чакат да бъдат прегазени от собствените си другари, когато последните побягнат панически, атакувани флангово от нашата ударна част.
Въздържай се до решителния момент. Тогава удари с цялата сила, която притежаваш.
Запомни: трябва ни победа само в една точка от бойното поле, стига тя да е решаваща.
Всяка битка се състои от множество по-малки битки с различна степен на важност. Не ме е грижа дали ще изгубим всички по-малки битки, стига да спечелим онази, която е от значение.
Ние се сражаваме с един сдържащ и един атакуващ фланг. Целта на първия е с настъплението и заплашителната си позиция да възпира срещуположния вражески фланг. Целта на втория е да нанесе удар и да осъществи пробив.
Ние съсредоточаваме силите си и ги запращаме най-стремително срещу една точка от вражеската линия.
Искам да се чувствам така, все едно държа мълния. С това имам предвид онзи удар, поставен под мое командване, който, запратен срещу врага, ще пробие линията му. Както боксьорът търпеливо чака момента да нанесе крошето, с което ще нокаутира съперника си, така и пълководецът задържа решаващия си удар и внимава да не подрани или да не закъснее.
Не удряй — отвръщай на удара. Целта на първоначалните маневри — заблуждаващи или подмамващи — е да провокират врага да нападне преждевременно. Щом атакува, ние контраатакуваме.
Стремим се да осъществим пробив във вражеската линия и в образувалия се отвор да атакува конницата.
Обикновеният войник трябва да помни само две неща: да не напуска редиците и никога да не изоставя знамената си.
Офицерът трябва да води отпред. Как да искаме от нашите войници да рискуват живота си, ако самите ние се крием от опасност?
Войната е наука само на картната маса. На бойното поле тя е чиста емоция.
Изгодната позиция е място, което принуждава врага да действа. Когато сме изправени срещу враг, строен за отбрана, първата ни мисъл трябва да е: каква позиция да заемем, за да го накараме да отстъпи?
Задължението на офицера е да контролира емоциите на подчинените си, като не им позволява да се поддават ни на страх, който ще ги направи малодушни, ни на ярост, която ще ги направи свирепи.
На влизане в коя да е земя първо превземи запасите от вино и пивоварните. Армия без алкохол е лесна плячка на недоволство и бунт.
Прекосявай безводни земи с форсиран марш. Това свежда до минимум страданията на хората и животните. Установил съм, че най-добрият метод за двудневен марш е да почиваш до залез-слънце, да се придвижваш през цялата нощ, да почиваш през зноя на другия ден и после пак да се придвижваш през цялата нощ. С тази система съкращаваме двудневния марш на ден и половина и ако при втория изгрев още не сме достигнали своята цел, за мъжете и конете е по-лесно да продължат по светло, като знаят, че водата и отмората са наблизо.
За конницата
Силата на конницата са бързината и шокът. Статичната конна линия не е никаква конница.
За да е подходящ за конницата, конят трябва да е малко луд, а ездачът — съвсем.
Плътността на редиците, която е от първостепенно значение за пехотата, е още по-важна за конницата. Вражеската пехота може да устои срещу какъвто и да е брой разпръснати коне, но никога срещу конни ескадрони, атакуващи рамо до рамо.
Конницата не бива да се занимава с убиване по време на атаката. А само да осъществи пробив. Можем да унищожаваме врага, без да бързаме, щом го обърнем в бягство.
Нужни са пет години за обучението на войника и десет на коня му.
Конницата от новаци е безполезна.
От бойния кон искам стремителност, или както го наричат учителите по езда — „тласък“.
Уменията на конната война изискват постоянно упражнение. Дори краткият отпуск може да „размекне“ коня и ездача, додето не възвърнат способностите си с още обучение.
Конят на войника трябва да е по-умен от него. Ала никога не бива да се допуска животното да го узнае.
