Читать «Ако червеният убиец» онлайн - страница 3
Робърт Шекли
— Добре, редник — отвърна вече с не особено приятелски тон старият сержант. — Отиди в стая 303.
Отидох в 303, която беше нещо като приемна, и зачаках. Чувствах се като виновен заради това, което правех. Все пак бяхме във война. Но освен това бях ядосан. Войникът си има права дори и по време на война. А тези проклети брахмини…
Смешно как им се лепна това име. Те са просто лекари, а не някакви индуси, брахмини или нещо подобно. Получиха този прякор заради някаква статия във вестника преди няколко години, когато всичко това беше ново. Онзи, който беше написал статията, разказваше как сега докторите можели да съживяват мъртъвци и да ги направят боеспособни. Тогава беше доста „гореща“ новина. Журналистът цитираше една поема от Емерсън. Тя започва така:
Ето така стояха нещата. Никога не можеш вече да знаеш, когато убиеш някого, дали той ще си остане мъртъв или ще се върне в окопите и на другия ден пак ще стреля по теб. Пък и да не знаеш дали, когато те убият, ще си останеш мъртъв или не. Поемата на Емерсън се казваше „Брахма“, така че на нашите лекари започнахме да им викаме „брахмини“.
Първоначално не беше лошо да ти върнат живота. Дори и с болката, си беше хубаво да си жив. Но накрая човек стига до един момент, когато се изморява от това да бъде убиван и да го съживяват, и пак да го убиват, и пак да го съживяват. Човек започва да се чуди колко ли смърти дължи на родината си и, макар да не е хубаво, дали не може да си отдъхне най-после в смъртта.
На властите това им беше ясно. Честото съживяване разваляше дисциплината. Затова те сложиха ограничение за съживяванията. След третия път можеш да си избереш ротация или постоянна смърт. Властите предпочитаха да си избереш смъртта. Защото един човек, който три пъти е умирал, упражнява много лошо влияние върху цивилните. Пък и повечето войници от фронта предпочитаха да си останат мъртъвци след третия път.
Но мен ме измамиха. Върнаха ме към живот за четвърти път. Аз съм не по-малък патриот от останалите, но това не трябваше да се остави така.
Накрая ми позволиха да се срещна с адютанта на главния инспектор. Той беше полковник. Един слаб, сивкав, разумен тип. Вече го бяха запознали с моя случай и той нямаше намерение да си губи времето с мен. Разговорът беше кратък.
— Редник — каза той. — Съжалявам за това, но са издадени нови заповеди. Червените са увеличили степента си на възстановяване и ние трябва да се съобразяваме с тях. Сега заповедта е шест съживявания преди оттегляне.
— Но по времето, когато бях убит, тази заповед не беше издадена.
— Тя е с обратно действие — каза той. — Имате да преживеете още две смърти. Довиждане и късмет, редник.
И това беше всичко. Трябваше да си знам от преди, че с едрите риби няма да изляза на глава. Те не знаят как стоят нещата долу. Рядко биват убивани повече от един път и просто не разбират как може да се чувства човек след четвъртия път. И така, аз се върнах в окопа си.
