Читать «Ако червеният убиец» онлайн - страница 2

Брахмините завършиха съвещанието си и ми дадоха дрехите. Аз се облякох.

— Сега по отношение на главния инспектор — каза единият. — Точно сега е малко трудно… Виждаш ли…

Няма защо да ви казвам, че не се срещнах с главния инспектор. Те ме заведоха при един едър, добродушен стар главен сержант. Един от онези типове, които разбират всичко и които разговарят с теб така, че да те успокоят. Само че аз не можех да намеря спокойствие.

— Хайде, хайде, редник — каза мило старият сержант. — Какво чувам, че вдигаш аларма за това, че са те върнали сред живите?

— Добре сте чул — казах аз. — Дори и един редник си има права според Правилника на войната. Поне така са ми казвали.

— Разбира се, че има — отвърна милият стар сержант.

— Аз съм си изпълнил дълга — продължих. — Седемнадесет години в армията, осем години на бойното поле. Три пъти съм убиван и три пъти съживяван. Заповедите са, че след третия път може да поискаш официално предписание за смърт. Точно това съм направил и то е написано върху личния ми знак. Но мен не ме оставиха мъртъв. Тези проклети лекари отново ме съживиха, а това не е честно. Искам да си остана мъртъв.

— Много по-добре е да си жив — каза сержантът. — Когато си жив, винаги имаш възможност да бъдеш изпратен към тилови задължения. Ротацията при нас не работи достатъчно бързо поради недостига на жива сила, но все пак има шанс.

— Знам — отвърнах аз. — Но аз искам, колкото е възможно по-скоро, да си остана мъртъв.

— Мисля, че бих могъл да ти обещая, че в рамките на около шест месеца…

— Искам да остана мъртъв — твърдо настоях аз. — След третия път това си ми е привилегия според Правилника на войната.

— Разбира се, че е така — усмихна ми се мило като войник на войник старият сержант. — Но по време на война стават грешки. Особено във война като тази. — Той се облегна на стола и скръсти ръце на тила си. — Спомням си, когато започна. Очаквахме, че ще натиснат бутона. Но и двете страни, и ние, и червените, си имахме достатъчно антиракетни системи и това направо изключи атомното нападение. Изобретяването на атомния укротител напълно го изключи. И направи всичко работа на пехотата.

— Знам, знам.

— Но нашите противници ни превъзхождаха по числен състав — продължи старият сержант. — И още са повече. Всичките тези милиони руснаци и китайци! Трябва да имаме повече бойци. Поне трябва да си запазваме бройката. Затова лекарите започнаха да съживяват мъртъвците.

— Всичко това го знам. Гледай, сержант, аз искам да спечелим. Много искам. Бях добър войник. Но съм убиван три пъти и…

— Проблемът е, че червените също съживяват мъртъвците си — каза сержантът. — Борбата за жива сила на фронта тъкмо сега е много важна. През следващите няколко месеца по един или друг начин нещата ще бъдат решени. Защо тогава да не отложиш всичко това? Следващия път като те убият, обещавам ти, че ще бъдеш оставен на мира. Затова нека оставим този път нещата така.

— Искам да говоря с главния инспектор — настоях аз.