Читать «Акелдама» онлайн - страница 3

През месец елул след продължителна обсада Йерусалим падна под напора на озверелите римски кохорти. Упорството на защитниците дотолкова бе изнервило военачалника Тит, щото той заповяда градът на Давид да бъде изравнен със земята. От някогашната слава на свещения за евреите град остана да стърчи само една полуразрушена стена — по-късно поколенията щяха да я нарекат „Стената на плача“, за да си спомнят за горчивото минало.

След като Йерусалим падна, корпусът на Клиострат бе разпуснат. Натоварил в раздрънкана каруца човешките трофеи от войната, хирургът от Александрия се връщаше у дома. Клиострат дремеше, легнал между кошниците с черепи, под изпъстреното с кръпки чергило. На капрата се кандилкаше гърбавият роб Язон и подвикваше на мързеливите кранти. В унеса си Клиострат чуваше монотонното чаткане на конски копита по неравната настилка. Клатенето на каруцата нагоре по стръмното почти го приспиваше. Пътят минаваше през планината Моав. Клиострат бе избрал този маршрут убеден, че територията на изток от река Йордан е по-спокойна и в Перея няма толкова много бунтовнически банди.

— Господарю, стигнахме Махерон! — изписка гърбавият Язон. Фалцетът му можеше да изкара от гроба дори мъртвец.

Клиострат се надигна със сърдито сумтене и отмести чергилото.

Непоносима воня на разлагаща се плът го блъсна в лицето. Пред каменните стени на крепостта се издигаше гора от дървени кръстове. Пригвоздени към гредите, гниеха разпънати човешки останки. Над града се виеха ята бели гарвани. Птиците приличаха на частици от падналия сняг, вдигнали се във въздуха; грачеха ядно, замръзваха за миг в небето и се стрелваха към мършата.

Един от кръстовете се извисяваше над останалите, а трупът на него бе по-свеж. Гарваните кацаха върху напречната греда и кълвяха очите на мъртвеца. Някакво дете с обръсната глава и въоръжено с дълга пръчка се въртеше като призрак около кръста и гонеше нахалните птици. Гарваните изгракваха стреснато и отлитаха, за да изчакат момчето да седне и да се унесе в дрямка. После пак се връщаха да продължат своя пир.

На върха на кръста бе закована дървена табличка, на която пишеше:

РАЗБОЙНИК ОТ КАРИОТ

* * *

Комендантът на Махерон, Корнелий Симплициус, беше нисък дебелак с къси крака и набит врат. Личеше, че е нечие протеже, защото човек с неговия ум едва ли би заел толкова висока длъжност. С премрежени очи и сричайки, Симплициус се опитваше да прочете папируса, който Клиострат бе тикнал под носа му. На листа пишеше, че документът дава право на хирурга от Александрия да използва тленните останки на военнопленниците от цяла Палестина за свои нужди. Папирусът бе подписан от самия консул Тит. Симплициус вдигна очи от документа и погледна преценяващо.

— Значи ти си гръцкият лекар?

— Да — отвърна Клиострат.

— И какво искаш?

— На влизане в Махерон видях един разпънат иудеин…

— Кой от всичките, защото те много си приличат — прекъсна го грубо Симплициус. — Еднакво са подути!