Читать «Акелдама» онлайн - страница 2

Но студеният сняг валеше връз голата му глава и го свестяваше.

Откъм Кариот, по пътя за Махерон, се зададе клетка на колела, теглена от чифт волове. Взвод легионери охраняваше пътуващия затвор. Нея година подобни конвои бяха нещо обичайно за пътищата на Палестина. Всеки ден римските войници караха пленени бунтовници на смърт. Днес легионерите водеха „Кариотския разбойник“ — никой не знаеше истинското име на този зловещ старец, затова хората го наричаха така. Неговата разбойническа банда вилнееше около градчето Кариот, на източния бряг на Мъртво море. От камата на Кариотския разбойник бяха умирали не само римски войници, но и мирни евреи.

Клетката със затворника пъплеше към върха на планината Моав — там, където се намираше непристъпната крепост Махерон.

Махерон бе същата цитадела, в която тетрархът Ирод Антипа бе заточил пустинника Йоан, наречен по-късно Кръстител. По молба на красивата Саломе, Ирод бе наредил да обезглавят предтечата на Христос.

Клетката със затворника приближи. Въпреки страха си, Йосиф излезе на пътя. Гладът бе по-силен мотив. Йосиф не дочака конвоят да приближи, а тръгна право срещу него. Отдалеч започна да хленчи, да иска да яде. Легионерите забавиха ход и заеха позиции на очакване — можеше да е клопка.

Докато вървеше, Йосиф гледаше затворника в клетката. Беше около седемдесетгодишен, кльощав и плешив. Празният му поглед бе обърнат назад към Кариот. Окъсаните дрехи едва скриваха следите от насилие. Около врата сякаш имаше белег от обесване — върху кожата като нашийник тъмнееше груба бразда.

— Гладен съм! Дайте нещо за ядене! — вайкаше се Йосиф.

Един войник се отдели от конвоя, засили се и ритна дребосъка в гърдите. Чу се глух звук като от спукан тъпан. Йосиф отхвръкна назад и се претърколи в снега.

— Марш оттук, куче иудейско! — изкряска войникът.

Йосиф виеше от болка. Войникът бе му счупил ребра отляво. Колата и легионерите подминаха. Без никой да види, затворникът протегна ръка през решетките и хвърли нещо. В снега до Йосиф падна голяма кожена кесия. От кесията се изсипаха сребърни монети. Трийсет на брой — Йосиф ги брои няколко пъти. Трийсет сребърника! Нямаше вече опасност да погине от глад… Гледа с неразбиращи очи отдалечаващия се конвой, после бавно се изправи и с несигурни крачки тръгна към Махерон.

* * *

Години наред той търсеше да открие зависимостта между формата на човешкия череп и злото в душите на хората. Казваше се Клиострат и беше гръцки лекар от Александрия. В родния му град го познаваха не толкова като лечител, колкото като колекционер на глави на екзекутирани престъпници и убийци. Хората не разбираха заниманията му и го отбягваха като прокажен. Обикновените граждани се бояха от него и често в гръб злостно го наричаха Лешояда.

Когато консулът Тит тръгна със своите войски от Александрия да превземе Йерусалим, Клиострат Лешояда бе мобилизиран като военнополеви хирург към един от римските легиони.