Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 2

Война! Война!

До откачения предводител на престъпната банда, която се нарича Бялата роза.

С настоящото ви известяваме да знаете, че в цяла Швеция няма селянин, който да има свиня, която да е поне приблизително толкова тъпа, колкото главатарят на Бялата роза. Това стана ясно, когато този човешки отпадък срещна вчера на пазара сърцатия и уважаван от всички предводител на Червената роза. Нима на споменатия отпадък не му хрумна да отстъпи встрани, ами се осмели да се блъсне с цялата си ужасяваща тъпота в нашия благороден, прославен предводител и при това да избухне в противни ругатни! Този позор може да бъде измит само с кръв. Сега между Червената и Бялата роза има война, в която стотици хиляди ще намерят смъртта си, а душите им ще преминат в отвъдното.

Сикстен, благородник и предводител на Червената роза

— А сега — рече Андерс — на нас много ни се иска да им дадем да се разберат. Идваш ли с нас?

Кале се усмихна доволно. Войната на розите, която бушуваше от години с кратки прекъсвания, не беше нещо, от което човек може да се откаже доброволно. Тя обещаваше напрежение и премеждия през лятната ваканция, която иначе щеше да бъде доста еднообразна. Да кара колело, да се къпе, да полива ягодовите лехи, да снабдява бащиния магазин за хранителни стоки, да седи край реката и да лови риба, да играе на топка в градината на Ева-Лота — всичко това не беше достатъчно да запълни дните. Лятната ваканция беше толкова дълга.

О, да, за щастие лятната ваканция беше дълга. Тя беше най-великото изобретение, което е било правено някога от хората, така смяташе Кале. Странно наистина, като се замисли човек, че възрастните са могли да измислят нещо такова. Те оставяха децата да се скитат под слънцето цели десет седмици, просто ей така, без да си напрягат главата за Трийсетгодишната война или други такива неща. Вместо това, те можеха да се отдадат всецяло на Войната на розите, а това беше много по-вълнуващо.

— Дали ще участвам? Иска ли питане!

Като се има предвид, че напоследък престъпниците бяха почти на изчезване, великият детектив Бломквист можеше спокойно да си позволи отпуск, за да посвети свободното си време на висшето военно изкуство, пък и да види какво ли са измислили този път червените.

— Струва ми се, че е най-добре първо да предприема малка разузнавателна разходка — заяви Андерс.

— Давай — съгласи се Ева-Лота. — След около половин час потегляме и ние. Само да наточа ножовете.

Това звучеше многообещаващо и опасно. Андерс и Кале кимнаха одобрително. Да, Ева-Лота беше боец, на когото можеха да разчитат! Наистина, ножовете, които трябваше да бъдат наточени, бяха най-обикновени ножове за хляб от фурната на пекаря Лизандер — и все пак! Ева-Лота беше обещала на баща си да му помогне при точенето на ножове, преди да излезе. Да въртиш тежкото точило под палещото юлско слънце беше доста изморителен труд. Но все пак беше облекчение да знаеш, че това, над което се мъчиш, са безценни оръжия във Войната на розите.