Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 162

Мъжът, който влезе сам, упорито гледа към нея и към втората чаша шампанско. Така й се иска да се приближи! От сутринта не е имала възможност да сподели с някого какво й се е случило. Ще й се да позвъни на семейството си, но телефонът й е останал в собствената й чанта и вероятно вече е задръстен със съобщения от съквартирантките, които искат да разберат къде е, дали е получила някоя покана, дали би желала да ги придружи на някое второкласно мероприятие, където „евентуално ще се появи еди-кой си“.

Не може да сподели нищо с никого. Направи голяма крачка в живота си, а е сама в бара на един хотел, уплашена от възможността сънят да свърши и същевременно съзнаваща, че никога повече няма да е същата като преди. Стигнала е близо до върха на планината. Сега или трябва да направи свръхусилие, или вятърът ще я повали.

Мъжът с прошарената коса все още е тук. Пие портокалов сок. В даден момент погледите им се кръстосват и той се усмихва. Тя се преструва, че не е видяла.

Защо се страхува толкова? Защото не знае как точно да се държи в новата ситуация. Никой не й помага. Само й нареждат и очакват стриктно изпълнение от нейна страна. Чувства се като затворено в тъмна стая дете, което трябва пипнешком да открие пътя до вратата, тъй като някой го вика властно и очаква то да се подчини.

Хермафродитът, който току-що е влязъл, прекъсва мислите й.

— Да почакаме още малко. Сега започват да влизат.

Хубавият мъж става, плаща сметката си и се отправя към изхода. Изглежда разочарован. Може би е изчаквал подходящия момент, за да се приближи, да се представи и…

— … хайде да поговорим малко.

— Какво?

Две чаши шампанско и езикът й се развързва. Не бива така.

— Нищо, нищо.

— Напротив, каза, че имаш нужда да поговорим малко. Тъмната стая и детето, на което няма кой да помогне да стигне до вратата. Унизително. Хайде, направи каквото си обеща преди няколко минути!

— Да. Бих искала да разбера какво правите тук. Как попаднахте в този свят, от който не разбирам почти нищо. Всичко е толкова различно от това, което си представях. Ако щете, вярвайте, но когато отидохте да говорите с фотографите, аз се почувствах изоставена и се уплаших. Разчитам на помощта ви и искам да знам дали си харесвате работата.

Някой ангел — който обича шампанско, разбира се — прави така, че тя да казва точните думи.

Хермафродитът я гледа с изненада. Това да не е опит да се сприятели с него? Защо задава въпроси, които никой не се осмелява да зададе след един час познанство?

Никой не му се доверява, защото е различен от всички — той е уникален. Противно на онова, което си мислят за него, той не е хомосексуалист, просто е изгубил интереса си към себеподобните. Обезцветил е косата си, облича се така, както му харесва, тежи точно толкова, колкото иска, знае, че създава странно впечатление, но не е длъжен да е мил с когото и да било, стига да си върши добре работата.