Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 115

— Съблечи се.

Габриела маха блузата и дънките си, докато се опитва да отгатне пола на странното същество, което в момента се отправя към една закачалка. Сваля червена рокля.

— Махни и сутиена. Ще си личи отдолу.

В стаята има голямо огледало, но е обърнато в друга посока и тя не може да види как й стои роклята.

— Трябва да действаме бързо. Хамид каза, че освен тържеството тя трябва да изкачи стъпалата.

Да изкачи стъпалата! Вълшебният израз!

Роклята не й стои добре. Жената и хермафродитът започват да се изнервят. Жената го кара да донесе още две, още три други рокли, защото тя трябва да застане до Знаменитостта, която вече е готова.

„Да изкача стъпалата“ със Знаменитостта! Дали не сънува?

Решават да й облекат дълга златиста рокля по тялото, с деколте до кръста. Златна верижка на височината на гърдите придържа плата така, че да не се отваря повече, отколкото човешкото въображение може да понесе.

Жената е нервна. Хермафродитът отново излиза и се връща с една шивачка, която прави необходимите корекции по подгъва. Ако можеше да каже нещо в този миг, щеше да е да престанат, защото, когато една дреха се шие върху теб, и твоята съдба се зашива и прекъсва. Но сега не е моментът за суеверия. Сигурно много известни актриси се сблъскват ежедневно с подобни неща, без да им се е случило нищо лошо.

Идва още един човек с огромен куфар. Отива в единия ъгъл на огромната стая и започва да го разопакова. Оказва се нещо като преносимо студио за грим, в което има и огледало с лампички. Хермафродитът е коленичил пред нея като каещата се Мария Магдалена и пробва на крака й обувка след обувка.

Пепеляшка! Която след малко ще се срещне с принца от приказките и ще „изкачи стъпалата“ с него!

— Тези са добре — казва жената.

Хермафродитът започва да прибира другите обувки в кутиите.

— Съблечи роклята. Ще довършим поправките, докато ти подготвят грима и прическата.

Колко хубаво, шиенето върху нея свърши. Съдбата й отново е освободена.

Отвеждат я в банята само по бикини. Там вече е монтиран един преносим комплект за измиване и сушене на коса. Чака я мъж с обръсната глава, моли я да седне и да облегне главата си назад в нещо като стоманено легенче. Мие косата й с ръчен подвижен душ и като всички останали изглежда на ръба на нервната криза. Оплаква се от шума навън — трябва му спокойно място, за да може да работи като хората, — но никой не му обръща внимание. Освен това никога не му стига времето да направи каквото иска — всичко е в последния момент.

— Никой не разбира каква огромна отговорност пада на раменете ми — не говори на нея, а на себе си. Продължава: — Когато изкачваш стъпалата, да не мислиш, че ще виждат теб? Не, ще виждат моята работа. Моят грим. Моята прическа. Ти си просто платно, върху което очертавам, рисувам, вая моите скулптури. Ако не е добро, какво ще си кажат хората? Може дори да загубя работата си.

Габриела се чувства обидена, но трябва да свикне с това. Такъв е светът на блясъка и разкоша. По-нататък, когато стане име, ще си избира само възпитани и любезни хора, които да работят с нея. В момента отново се концентрира върху най-доброто си качество — търпението.