Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 115
Паулу Коелю
— Съблечи се.
Габриела маха блузата и дънките си, докато се опитва да отгатне пола на странното същество, което в момента се отправя към една закачалка. Сваля червена рокля.
— Махни и сутиена. Ще си личи отдолу.
В стаята има голямо огледало, но е обърнато в друга посока и тя не може да види как й стои роклята.
— Трябва да действаме бързо. Хамид каза, че освен тържеството тя трябва да изкачи стъпалата.
Роклята не й стои добре. Жената и хермафродитът започват да се изнервят. Жената го кара да донесе още две, още три други рокли, защото тя трябва да застане до Знаменитостта, която вече е готова.
„Да изкача стъпалата“ със Знаменитостта! Дали не сънува?
Решават да й облекат дълга златиста рокля по тялото, с деколте до кръста. Златна верижка на височината на гърдите придържа плата така, че да не се отваря повече, отколкото човешкото въображение може да понесе.
Жената е нервна. Хермафродитът отново излиза и се връща с една шивачка, която прави необходимите корекции по подгъва. Ако можеше да каже нещо в този миг, щеше да е да престанат, защото, когато една дреха се шие върху теб, и твоята съдба се зашива и прекъсва. Но сега не е моментът за суеверия. Сигурно много известни актриси се сблъскват ежедневно с подобни неща, без да им се е случило нищо лошо.
Идва още един човек с огромен куфар. Отива в единия ъгъл на огромната стая и започва да го разопакова. Оказва се нещо като преносимо студио за грим, в което има и огледало с лампички. Хермафродитът е коленичил пред нея като каещата се Мария Магдалена и пробва на крака й обувка след обувка.
Пепеляшка! Която след малко ще се срещне с принца от приказките и ще „изкачи стъпалата“ с него!
— Тези са добре — казва жената.
Хермафродитът започва да прибира другите обувки в кутиите.
— Съблечи роклята. Ще довършим поправките, докато ти подготвят грима и прическата.
Колко хубаво, шиенето върху нея свърши. Съдбата й отново е освободена.
Отвеждат я в банята само по бикини. Там вече е монтиран един преносим комплект за измиване и сушене на коса. Чака я мъж с обръсната глава, моли я да седне и да облегне главата си назад в нещо като стоманено легенче. Мие косата й с ръчен подвижен душ и като всички останали изглежда на ръба на нервната криза. Оплаква се от шума навън — трябва му спокойно място, за да може да работи като хората, — но никой не му обръща внимание. Освен това никога не му стига времето да направи каквото иска — всичко е в последния момент.
— Никой не разбира каква огромна отговорност пада на раменете ми — не говори на нея, а на себе си. Продължава: — Когато изкачваш стъпалата, да не мислиш, че ще виждат теб? Не, ще виждат моята работа.
Габриела се чувства обидена, но трябва да свикне с това. Такъв е светът на блясъка и разкоша. По-нататък, когато стане име, ще си избира само възпитани и любезни хора, които да работят с нея. В момента отново се концентрира върху най-доброто си качество — търпението.