Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 63

— Майлс… Милорд! — не издържа тя. — Ти можеш да му заповядаш и…

Майлс я спря с вдигната длан и поклащане на глава. Сигнал, че трябва да изчака.

Госпожа Нейсмит прикри усмивката си с длан.

— Ще ми бъде много приятно, ако останеш край мен, миличка — рече. — Все едно, че отново си имам дъщеря… Разбира се, ще се срещаш с млади хора, ще ходиш на забави… Имам едни приятели в Куорц, които могат да те заведат на сафари в пустинята… Аз вече съм твърде стара за подобни забавления, но на теб ще ти хареса…

Ботари притеснено се размърда. В Куорц живееха главно хермафродити, които той ненавиждаше въпреки определението на госпожа Нейсмит, според което „хермафродитите са добри хора, но нерешителни и двойствени по природа“. Но госпожа Нейсмит ги защитаваше от чисто патриотични подбуди, докато Ботари изпитваше истински бараярска ненавист към разюзданото им сексуално поведение. От друга страна той самият беше отнасял Майлс на ръце след поредната бетианска забава, да не говорим за неприятностите, свързани с едно сафари в пустинята… Майлс изви глава и хвърли един благодарствен поглед на баба си, която ги гледаше с присвити очи и продължаваше да се усмихва.

На Ботари обаче никак не му беше до смях. С госпожа Нейсмит си имаше стари сметки за уреждане, свързани главно с тъй нареченото „културно възпитание“ на Майлс. Младежът усети как в корема му се появява огромна топка, очите му не се отделяха от мрачното лице на Ботари.

— Тя идва с нас! — изръмжа най-сетне великанът. Елена с мъка се удържа да не плесне с ръце, особено след изредените от госпожа Нейсмит заплахи… Вътре в себе си беше твърдо решена да не остане тук, дори ако баща й беше отказал. Очите на Ботари мрачно се плъзнаха по светналото лице на дъщеря му, после, придобили обичайното си безизразно изражение, се заковаха върху Майлс.

— Моля за извинение, милорд — промърмори той. — Ще отида да чакам в хола докато се приготвите за излизане. — Огромните му длани леко потрепваха, но останаха прилепени за панталоните.

Върви, въздъхна в себе си Майлс. Очевидно имаш нужда от възстановяване на равновесието. Малко ти дойде нанагорно, но никой не обича да го дърпат за опашката…

— Хей, какво го жилна чак толкова? — попита Мейхю след като вратата се затвори зад гърба на Ботари.

— О, господи, дано не съм го засегнала… — въздъхна госпожа Нейсмит, после понижи глас и сякаш на себе си промърмори: — Голям дървеняк…

— Ще се оправи — успокои ги Майлс. — Просто му трябва малко време. А ние трябва да се залавяме за работа. Вече знаеш какво ни трябва, Елена. Пълно зареждане за двучленен екипаж плюс четирима пътници.

* * *

Следващите четиридесет и осем часа бяха безкрайно напрегнати. Подготовката на стария кораб за 8-седмичен полет в рамките на този кратък срок беше нещо почти немислимо дори и при нормален товар, а сега бяха принудени да мислят и за камуфлаж. Налагаше се закупуването на някаква стока за износ, изваждането на съответния транспортен документ за нея, който трябваше да включи в себе си и действителната пратка, трябваше да се уреди и качването на специалните кранове за прикрепване на товара — при това така, че да не предизвикат подозрение. Те щяха да се използват едва след излитането за пренареждането на товарния отсек. Най-важна и съответно най-скъпа беше изключително модерната бетнанска апаратура за симулативна гравитация, с чиято помощ Майлс се надяваше да избегне проверката на кораба от страна на озеранските наемници. Наложи му се да използва цялото политическо влияние, което даваше името на баща му, за да убеди компанията-производител в необходимостта от сделката. Просто защото тази апаратура беше ембаргова и за доставката й се изискваше специално разрешение.