Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 62

— Не помните ли? — объркано го изгледа Елена. — Но нали…

Нещо прещрака в главата на Майлс. Спомни си за това, което беше научил от архивите на военното ведомство. Ботари е бил освободен от служба по здравословни причини…

— Раниха те на Ескобар, нали сержант? — попита той.

Ботари раздвижи устни, сякаш искаше да усети вкуса на думите.

— Да — промърмори той и отмести поглед.

— В главата ли? — прехапа устни Майлс. Очите на Ботари с неудоволствие се върнаха върху лицето му, от устата му се разнесе неясен звук.

Майлс предпочете да запази информацията за себе си. Една рана в главата обясняваше до голяма степен някои странности в поведението на телохранителя му.

— Каквото било — било — тръсна глава той и шеговито се поклони на Елена: — Важното е, че сключих договор за транспортиране.

Раздразнението на момичето се изпари, в очите й проблесна жив интерес.

— Чудесно! — извика тя. — Значи си намерил начин да заобиколиш блокадата!

— Все още работя по въпроса — отвърна той. — Ще имаш ли нещо против да се заемеш с някои покупки? Трябва да се подготвим за пътуването. Можеш да направиш поръчките направо оттук. Баба ще ти покаже как да работиш с комуникационната конзола, а Ард ще ти предостави списъка. Имаме нужда от всичко — храна, касетъчно гориво, авариен кислород, медикаменти. Ще търсиш най-добрата оферта, защото парите за издръжката ми едва ли ще стигнат… — Възнагради момичето с бляскава усмивка, сякаш предстоящата двудневна борба с електронните лабиринти на бетианския бизнес беше особено приятно занимание.

— Никога не съм се занимавала със снабдяването на междупланетен кораб — поклати глава Елена, в гласа й прозвуча нескрито колебание.

— Не е трудно — успокои я той. — Ще видиш как ще се оправиш без дори да усетиш. След като аз мога да го правя, ще го направиш и ти… — Пое си дъх и побърза да премине нататък, просто защото очакваше резонния въпрос кога се е занимавал с подобни неща: — Изчислявай така, че запасите да ни стигнат за осем седмици, дори малко повече… Но не много, тъй като парите няма да стигнат. Екипажът се състои от пилот-офицера, борд-инженера, сержанта, аз и майор Даум. Вдругиден трябва да излетим.

— Добре, ще започна с… — Елена изведнъж млъкна, черните й вежди се извиха като змийчета. — Ами аз? Да не си въобразяваш, че ще ме оставиш тук, докато вие…

Майлс коварно се измъкна, махайки с ръка към Ботари:

— Това зависи от баща ти… — поколеба се за миг, после добави: — И от баба, естествено…

— Тя е добре дошла в дома ми и може да остане колкото желае — отвърна госпожа Нейсмит. — Но, Майлс, ти едва пристигна и вече…

— Няма да ви се размине гостуването ми, госпожо — увери я Майлс. — Просто ще променим датата на завръщането си в Бараяр. Сега поне не бързам за училище или нещо друго…

Елена гледаше баща си и мълчеше, в очите й се четеше гореща молба. Ботари изпусна въздуха от гърдите си, очите му изпитателно се местеха от госпожа Нейсмит на дъщеря му, а оттам на холовидния екран. Едва ли някой беше в състояние да разбере какви мисли му минават през главата. Елена едва се удържаше на едно място, вълнението й беше толкова силно, че сигурно щеше да я доведе до някоя глупост.