Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 60

— Как се казва вашата част?

— „Наемниците от Дендарии“ — светкавично импровизира Майлс. Поне е звучно, доволно въздъхна той. Даум изпитателно го наблюдаваше.

— Вече два месеца съм вързан на тази проклета планета — въздъхна най-сетне той. — Напразно търсех подходящ кораб, с екипаж, на който мога да имам доверие… Ако почакам още малко, мисията ми ще стане безсмислена и още по-лошо — равносилна на предателство, господин Нейсмит… Не мога да чакам повече, затова ще рискувам с вас!

Майлс кимна в знак на съгласие, на лицето му се изписа делово оживление. Сякаш цял живот беше сключвал подобни договори.

— Тогава имате думата ми, майор Даум. Задължавам се да превозя товара ви до Тау Верде IV, но в замяна искам да получа максимално точна информащия. Ще ми разкажете всичко за озеранските наемници, особено за методите, които използват при блокада…

* * *

— Останах с впечатлението, че офицерът Мейхю ще превози товара, милорд — процеди Ботари когато напуснаха хотела и стъпиха на гумената лента за бавно движение на гротоара, — Пропуснал си да ме уведомиш, че и ти възнамеряваш да пътуваш.

Майлс безгрижно сви рамене.

— Възможно е, сержант… Толкова много неща ми бяха на главата. Но аз наистина трябва да бъда на кораба. Няма да е справедливо да стоварим всичко на плещите на Ард. Нали така?

Ботари издаде неопределен звук, очевидно хванат натясно между неодобрението на плана за бързо забогатяване на господаря си и ниското мнение за способностите на пилота, което Мейхю предпочиташе да не забелязва…

— Освен това искам да ти разнообразя живота, сержант — възбудено добави Майлс. — Сигурно умираш от скука, принуден да вървиш цял ден по петите ми… На твое място аз щях да съм отегчен до смърт!

— Аз обичам да съм отегчен! — ледено процеди Ботари.

Майлс се ухили, вътрешно облекчен от факта, че въпросът с „Наемниците от Дендарии“ остана без коментар. Е, може пък да се окаже, че проявата на известна фантазия не е чак толкова опасна…

Завариха Елена да кръстосва гостната на госпожа Нейсмит. На бузите й бяха цъфнали две алени петна, ноздрите й възбудено потръпваха, нещо мърмореше под носа си. Очите й се заковаха върху Майлс.

— Бетианци! — просъска тя, очевидно изгаряща от гняв.

— Какво има? — предпазливо попита той.

Тя направи още един кръг, краката й стъпваха така, сякаш мачкаха невидими трупове.

— Онази ужасна холограма!… Как е възможно да… О, не мога дори да го опиша!

Аха, вероятно е попаднала на някой от порнографските канали, помисли си Майлс. Е, все някога трябваше да се запознае и с тях…

— Каква холограма? — усмихна се широко той.

— Как си позволяват такива клевети по отношение на адмирал Воркосиган, принц Серж и нашата армия?! Продуцентът трябва да бъде разстрелян! Също сценариста и актьорите!… Господи, това у дома би било…

Очевидно не ставаше въпрос за порнографски канал.

— Елена, кажи какво по-точно си гледала?

Баба му седеше в плаващия си стол с нервна усмивка на уста.