Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 184

Пропусна да спомене, че според легендата този скиптър никога не е бил открит.

Върху лицето на Мейхю грейна надеждата.

— Няма да е лесно — промърмори той. — Но не е невъзможно…

— Ето това се казва дух! Браво! Да живее инерцията, която ни тласка напред!

— Някой ден тази твоя инерция ще отведе последователите ти право към подводните скали⁵! — въздъхна Мейхю, после устата му се разтегна в широка усмивка: — И докато потъват, ти ще им обясняват, че всъщност летят! — Пъхна юмруци под мишниците си и започна да мърда с лакти: — Хайде, милорд, показвай пътя! Пърхам с всички сили!

* * *

Светлините на площадката за кацане бяха разредени, тук-там се виждаха сивкави кръгове, илюзията за нощ в космическата пустош беше пълна. Звуците от работата по товаренето на кораба бяха приглушени, човешки гласове почти не се чуваха.

Пилотът на фелицианския куриерски кораб направи гримаса когато ковчегът на Ботари се плъзна край него и изчезна в гъвкавия ръкав на входа:

— Ние сме ограничили личния си багаж до чифт бельо, а сега ни товарят с това!…

— Всеки парад си иска своето — промърмори Майлс, напълно безразличен към мнението на пилота. Той, както и кораба му, представляваха любезен жест от страна на генерал Халифай. Генералът съвсем не беше склонен да го направи, но Майлс намекна, че ако спешния полет до Колонията Бета не се осъществи навреме за някаква тайнствена среща, наемниците на Дендарии просто ще бъдат принудени да разгледат следващата най-изгодна оферта, получена тук, в космическото пространство на Тау Верде. Халифай помисли само част от секундата и започна да дава заповеди за спешно отлитане.

Майлс пристъпваше от крак на крак, изгарящ от нетърпение да потегли преди оживлението, с което се отбелязваше началото на космическия ден. Появи се Иван Ворпатрил, мъкнейки тежък куфар, който очевидно не беше пълен с дрехи. Хидравличните кранове на площадката за кацане изглеждаха най-подходящия уред за качването на този куфар в кораба. Иван примигна, отиде да ги огледа отблизо и се обърна да подвикне на Майлс:

— Сватбата беше върха! Направо се чудя как успяхте да организирате всичко на такова ниво насред пущинаците! Този капитан Аусън е страхотен тип!

— Бях сигурен, че вие двамата ще си допаднете — бледо се усмихна Майлс.

— Само дето ти по някое време изчезна!… Наложи се да започнем пиенето без теб…

— Нямаше как — въздъхна Майлс. — Трябваше да уреждам доста неща с комодор Тънг…

— Жалко — промърмори Иван, потисна едно оригване и насочи поглед към края на площадката: — Разбирам желанието ти да вземеш жена за скуката на двуседмичния полет, но защо точно тази, дето ще ме кара да сънувам кошмари?

Майлс проследи погледа му. Към тях бавно пристъпяше Ели Куин, подкрепяна от хирурга на Тънг. Безупречно чистата сиво-бяла униформа подчертаваше стройното и атлетично тяло на млада жена, но това, което се виждаше от якичката нагоре, сякаш беше дошло от най-ужасния кошмар на сънищата му. Кръглата, лишена от всякакво окосмение глава беше розова, с една черна дупка на мястото на устата, две едва забележими цепнатини, които би трябвало да са ноздрите, малки издатини отстрани — по всяка вероятност ушите…