Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 185

Хирургът на Тънг го дръпна настрана за последни инструкции, не забрави да напомни и за все още незавършеното лечение на собствения му стомах. Майлс потупа манерката на бедрото си и обеща да взема по тридесет капки от течността вътре на всеки два часа. После взе ръката на обезобразената жена и се надигна към ухото й:

— Всичко е готово — прошепна. — Следващата спирка е Колонията Бета.

Другата й ръка се размаха във въздуха, откри лицето му и леко го докосна. Удебеленият език направи опит да оформи няколко думи в скованата устна кухина. Майлс правилно ги интерпретира като „благодаря, адмирал Нейсмит“, но имаше чувството, че само огромната тежест на умората му попречи да се разридае…

— Е, добре — подвикна нетърпеливо той. — Хайде да се махаме преди да се е събудил комитета по изпращането, иначе не ни мърдат още два часа… — Но вече беше късно. С ъгълчето на окото си забеляза една стройна фигура, която пресичаше тичешком пространството на площадката, зад нея бързо крачеше Баз.

Елена се спря пред него задъхана, очите й обвинително проблясваха.

— Майлс! Май се готвеше да тръгнеш без да кажеш дори довиждане!

Той я дари с крива усмивка:

— Пак ме пипна!…

Беше прекрасна и още по-желана с тези зачервени бузи и блестящи очи. Добре де, защо болката в сърцето е толкова остра, при положение че предварително се е подготвил за нея?

Изчака пристигането на Баз и им отправи по един официален поклон:

— Командир Джесек… Комодор Джесек… Май трябваше да те назнача за адмирал, Баз… Това командир и комодор лесно ще се объркват при лоша връзка…

— Ти ме отрупа с достатъчно почести, милорд — отвърна с усмивка Баз. — И с нещо много повече… — очите му потърсиха Елена. — Доскоро бях убеден, че трябва стане цяло чудо, за да може човек да се превърне от никой в някой… — Усмивката му стана още по-широка: — И съм бил прав! Благодаря ти, милорд.

— И аз ти благодаря — обади се тихо Елена. — Получих подарък, за който дори не смеех да мечтая…

Майлс любезно сведе глава. Баз ли имаше предвид? Бягството от Бараяр?

— Самата себе си — обясни тя.

Стори му се, че в хода на разсъжденията й има нещо погрешно, но сега не беше времето за разнищване на подобни въпроси. От многобройните входове на площадката се появиха първите дендарийски наемници — отначало по двама-трима, после в плътен поток… Светлините се включиха за дневния цикъл, плановете му за тихо измъкване бързо се разпадаха.

— Е, добре — отчаяно промъмри той. — Сбогом. — Стисна ръката на Баз, а Елена го сграбчи в прегръдката си с насълзени очи. Пръстите на краката му направиха опит да спасят достойнството си на пода, но вече беше късно…

Когато Елена най-сетне го пусна обратно, около тях вече се беше събрала тълпа. Хората протягаха ръце да се здрависат или просто да го докоснат… Духът на Ботари сигурно би замръзнал от ужас при подобна липса на дистанция. Майлс му отправи безмълвен поздрав, придружен с усмивка за извинение.