Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 17

— Аз не споря — бледо се усмихна Майлс.

Лорд Воркосиган се огледа, на лицето му се появи нещо хато усмивка.

— Извинявай. Без да искаш докосна болното ми място, но вината не е твоя… — Върна се на стола и вече спокойно продължи: — Знаеш какво е отношението ми към Имперския съвет. Банда проклети негодници… Но я се опитай да им го кажеш в очите!… — Млъкна и горчиво поклати глава.

— Но Грегър едва ли може да има подозрения към вас. Сторили сте толкова много за него! Претенциите на Вордариан. Третата Сетагандийска война. Въстанието на Комар… Ако не бяхте вие, той едва ли би получил възможността да управлява…

— На този етап Грегър е в особено състояние — направи гримаса лорд Воркосиган. — След шестнадесет години управление на хора, които тайно нарича „шантави старци“, той изведнъж поема властта. Цялата власт, без никакви ограничения. Обзел го сърбежът на екзалтацията, а аз нямам никакво намерение да се изпречвам на пътя му точно сега…

— О, не е така. Грегър не би могъл да бъде толкова коварен!

— Сигурно. Но в момента го притискат отвсякъде и аз вече не съм в състояние да парирам натиска… — Млъкна, стисна пръстите си в юмрук: — Между впрочем, нека се върнем на въпроса за твоето бъдеще.

— Не знам, сър — въздъхна Майлс и уморено разтърка слепоочията си.

— Би могъл да помолиш Грегър за индивидуална императорска заповед — подхвърли с неутрален тон лорд Воркосиган.

— Какво? Да се набутам в армията насила? С помощта на политическото фаворизиране, срещу което вие лично цял живот сте се борили? — Майлс въздъхна и поклати глава: — Ако исках да постигна целта си по този начин, щях да го направя още преди изпитите. Но сега не. Изключено!

— Но ти си прекалено талантлив и образован, за да стоиш настрана — отбеляза лорд Воркосиган. — Има и други видове служба. Искам да ти подхвърля една-две свои идеи, молбата ми е само да ме изслушаш…

— Добре.

— Офицер или не, един ден ти ще бъдеш лорд Воркосиган — вдигна ръка да спре възраженията на сина си и продължи: — Един ден… Неизбежно ще получиш място в управлението, ще бъдеш един от тези, които ще защитават държавата от революция или друга социална катастрофа. Ще бъдеш представител на нашата наследствена област, която, признавам, напоследък сме занемарили страхотно… И то не само защото дядо ти се разболя… Мен ме притискат други неотложни задачи, а преди това и двамата бяхме военни от кариерата.

Хайде, започвай с проклетите спомени, въздъхна в себе си Майлс.

— Нещата се трупаха с години. Имаме страшно много работа, която все някой трябва да свърши… С малко юридическа подготовка би могло да…

— ЮРИСТ?! — извика Майлс, дълбоко поразен. — Искате да стана юрист? Че това е толкова противно, колкото и да бъда шивач!

— Моля? — объркано го погледна лорд Воркосиган.

— Нищо — смутолеви Майлс. — Просто си спомних едни думи на дядо…

— Нямам намерение да споделям тази идея с дядо ти — подхвърли лорд Воркосиган, прокашля се и продължи: — Но от опита си в управлението знам, че ти… хм… би могъл да заместиш дядо си при управлението на нашите земи… Това управление не се състои единствено от налагането на воля посредством военна сила… Дори по времето на Изолацията не е било така.