Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 16

— Питах се… — започна баща му, прочисти гърлото си в миг на колебание, после продължи: — Питах се какви ще бъдат следващите ти стъпки… Имаш ли резервен вариант?

— Нямам и никога не съм имал — изопна се лицето на Майлс. — Вариантът беше само един — да успея. Ето защо сега се чувствам още по-глупаво!

— Ако това представлява някаква утеха за теб, ще кажа, че беше много близо до успеха — поклати глава лорд Воркосиган. — Днес разговарях с председателя на изпитната комисия, мога да ти съобщя оценките от писмените изпити… Ако желаеш, разбира се…

— Мислех, че те са анонимни — вдигна поглед Майлс. — Този номер получава толкова, следващият — толкова…

Лорд Воркосиган вдигна ръка.

— Няма смисъл — въздъхна Майлс. — Още от самото начало шансовете ми бяха нула, но аз бях прекалено горд да го призная.

— Не е така. Всички знаехме, че ще ти бъде трудно. Но аз никога нямаше да ти позволя участие, ако не съществуваха известни шансове за успех.

— Тая гордост май ми е по наследство от вас…

Размениха си по един кратък, натежал от ирония поглед, после лорд Воркосиган с въздишка призна:

— Прав си, едва ли е от майка ти.

— Тя… Много ли е разочарована?

— Не мисля. Знаеш какво е отношението й към военните. Веднъж ни нарече наемни убийци… — На устата му се появи усмивка: — Това май беше първото нещо, което ми каза…

— Наистина ли? — недоверчиво го изгледа Майлс.

— Да — кимна лорд Воркосиган и усмивката му се разшири. — Но въпреки това се омъжи за мен… — После тръсна глава и вече сериозно добави: — Но на практика това си е чистата истина… Ако у мен съществуваха някакви подозрения относно военните ти заложби, те бяха…

Майлс замръзна от напрежение.

— …те бяха именно в това отношение… За да убиеш врага, първо трябва да изтриеш лицето му от съзнанието си. Прост и ефектен номер, прави се с мозъка. Всеки войник трябва да го владее. Но не съм сигурен, че у теб може да има подобно поведение. И ти като майка си винаги гледаш на света с широко отворени очи, не пропускаш нищо, не забравяш нищо…

— Никога не съм забелязвал обратното поведение у вас, сър.

— Това е така и затова се прехвърлих в политиката. Изгубих способността да прилагам този номер… — Усмивката на лорд Воркосиган изчезна. — Страхувам се, че това стана за твоя сметка…

В душата на Майлс се появи мрачно подозрение.

— Затова ли се отказахте от Имперския съвет, сър? — попита той. — Затова ли не участвахте в наддаването, макар всички да очакваха противното? Защото наследникът ви е… — Леко помръдване на тялото замести забранената думичка „недъгав“.

Веждите на лорд Воркосиган се сляха в плътна, заплашителна черта. Гласът му се превърна в шепот и това накара Майлс почти да подскочи.

— Кой казва това?

— Никой — нервно отвърна младежът.

Баща му скочи на крака и започна да крачи из стаята.

— Не позволявай на никого да говори по този начин! — изсъска той. — Това е страшна обида както за мен, така и за теб! Заклех се пред смъртното ложе на Езар Ворбара, че ще служа на сина му до гроб. И изпълних клетвата си. Точка, край на спора!