Читать «Леденият сфинкс» онлайн - страница 136

След-два дена към брега, на неколкостотин метра от пещерата, течението довлякло лодка, която била отнесена в морето от западния архипелаг.

Нашите заточеници решили да натоварят тази лодка с толкова провизии, колкото би могла да побере, и след това да напуснат острова, който станал необитаем.

В продължение на два месеца и половина нещастниците плавали по открито море.

Когато провизиите започнали да намаляват, Уилям Гай и другарите му изпаднали в крайно изтощение и двама от тях, Фобс и Лекстън, загинали…

Останалите продължили пътуването още няколко дни; храната съвсем свършила и няколко дни те не били яли нищо. В това време лодката, на чието дъно те лежали неподвижно, се показала пред Халбран Ленд.

И сега двамата братя най-после бяха заедно в пещерата, на този изгубен сред океана бряг.

ХХХ

След два дена на това място на антарктическия бряг не остана вече нито един човек.

На 21-ви февруари, в шест часа сутринта лодката, в която седяха 13 души, напусна малкото пристанище и се отдалечи от Халбран Ленд.

Нашата лодка беше една от онези лодки с гребла, с които са си служили туземците на Тсалалския архипелаг за съобщение между островите. Тя беше дълга 15 метра и широка 2 метра, със силно издигнат нагоре нос и задна част, което й придаваше известна устойчивост във водата.

Тук смятам за необходимо да спомена, че при построяването на тази лодка не е било употребено нито едно парче желязо — нито гвоздеи, нито винтове, понеже туземците не са имали ни най-малко понятие за този метал.

Това е подробното описание на тази странна лодка, която ние нарекохме „Паракута“ — в чест на една риба, която се въдеше в тези места и която бе грубо изрисувана на кормилната дъска.

„Паракута“ беше натоварена точно толкова, колкото беше необходимо, за да не се стесняват пасажерите. Товарът се състоеше от няколко бъчви прясна вода, уиски и джин, сандъци с брашно, сланина, сухи корени и добър запас от чай и кафе. Към това прибавихме и още малка печка и няколко чувала въглища, за да я палим в продължение на няколко седмици.

През първата седмица след нашето тръгване не се случи нищо, което да заслужава особено внимание. Вятърът все тъй продължаваше да духа от юг и водите на пролива Джейн Гай, под влияние на течението, все тъй продължаваха да се стремят на север.

Нашите капитани решиха да се движат колкото е възможно по-близо до брега, на по-малко от половин миля от Халбран Ленд, до тогава, докато насрещен вятър или срещуположно течение не ни накараха да изменим посоката. В случай на някакво нещастие с нашата лодка, бихме могли за няколко минути да достигнем брега.

Щом вятърът утихваше за минута, ние хващахме греблата, и благодарение на това „Паракута“ вървеше с такава скорост, каквато беше необходима за да достигнем Тихия океан през късото време, което оставаше на наше разположение.

Поради това, че 1840 година беше високосна, аз трябваше да нанеса в своите записки и 29-и февруари. И тъй като на тази дата беше рождения ден на Хърлихърли, боцманът пожела да отпразнува юбилея с известна тържественост.