Читать «Върколак» онлайн - страница 94

— Не са се интересували от мен, разбира се — каза Блейк. — От Андрю Блейк, искам да кажа.

— Не. Като Андрю Блейк, вие бяхте просто още един човек. Но те са усетили трима ви — много преди да го разберем ние, макар че накрая щяхме да стигнем до истината. Прекарали са много време с Мислителя. Просто са клечали и са го гледали, макар да подозирам, че ние сме го наблюдавали много повече.

— Значи вие хората и брауните сте разбрали основните факти.

— Не всички — отвърна Хортън. — Но достатъчно, за да разберем способностите, които притежавате, и какво бихте могли да направите с тях. Разбрахме, че тези способности не бива да бъдат хвърлени на вятъра. Трябва да имате шанс да ги използвате. А освен това решихме, че не можете да ги използвате тук на Земята. Именно тогава Администрацията реши да ви даде кораба.

— Значи всичко се свежда до това — каза Блейк. — Че имам да върша работа. Независимо дали искам, имам да върша работа.

— Предполагам, че зависи от вас — малко притеснено отвърна Хортън.

— Не съм молил за тази работа.

— Да — съгласи се сенаторът. — Знам, че не сте. Но тя трябва да ви донесе известно удовлетворение.

Известно време мълчаха, и двамата притеснени от насоката, която беше приел разговорът. Хортън допи брендито си и остави чашата настрани. Блейк се пресегна към бутилката.

Сенаторът поклати глава.

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам. Но преди това искам да ви задам един въпрос. Какво очаквате да откриете там? Какво вече знаете?

— Що се отнася до това какво очаквам — отвърна Блейк, — нямам ни най-малка представа. А какво вече знаем… — много неща, които не ни дават нищо.

— Нито дори някакво загатване? Никаква идея какво могат да ви дадат накрая? Не е ли започнал да се долавя някакъв принципен модел?

— Има едно указание. Не е много явно, но го има. Универсален разум.

— Искате да кажете разум, който движи Вселената — който натиска всички необходими бутони?

— Може би — отвърна Блейк. — Може би нещо подобно.

— О, Боже мой! — въздъхна Хортън.

— Да — о, Боже мой — рече Блейк. Не иронично, но доста близо до иронията.

Хортън сковано се изправи и каза:

— Трябва да тръгвам. Благодаря ви за питието.

— Сенаторе — рече Блейк, — пратих писмо на Илейн и не получих отговор. Опитах се да и телефонирам.

— Да — каза Хортън. — Знам.

— Трябва да я видя. Преди да тръгна. Искам да и кажа някои неща…

— Блейк — каза сенаторът, — моята дъщеря не иска нито да се среща, нито да разговаря с вас.

Блейк бавно се изправи и го погледна.

— Но каква е причината? Можете ли да ми кажете защо?

— Струва ми се, че причината трябва да е очевидна дори за вас — отвърна Хортън.

ГЛАВА 34

В стаята вече бяха започнали да пропълзяват сенки, а Блейк все още седеше неподвижен на кушетката и мислите му уморено продължаваха да се въртят около безпощадния факт.

Тя не искаше да го види, нито да разговаря с него — а именно споменът за лицето и го беше накарал най-после да изплува от мрака и тишината. Ако онова, което му каза сенаторът, бе вярно, всички усилия и копнежи бяха напразни. Спокойно можеше да си остане там, където си беше, докато Мислителя не завършеше размишленията и изчисленията си, да остане там и да се изцели.