Читать «Върколак» онлайн - страница 93

— Един въпрос, сенаторе. Защо да си правим целия този труд?

— Труд ли? Не ви разбирам.

— Ами, вижте — онова, което казвате, е вярно. Странното създание, за което говорим — от което аз представлявам една трета част — може да излети и да се скита с такъв кораб из Вселената, за да върши работата ни. Но какво ще получи в замяна? С какво е задължено то на човешката раса? Вярвате ли, че някой ден ще изминем всички тези мега светлинни години, за да се върнем и да ви предадем онова, което сме научили?

— Не знам — отвърна сенаторът. — Може да е така. Може дори да го сторите. Може би във вас има достатъчно човечност, за да се върнете.

— Съмнявам се, сенаторе.

— Е — рече Хортън, — няма никакъв смисъл да разговаряме за това. Навярно ще е невъзможно, дори да искате. Ние съзнаваме колко време ще отнеме работата ви и човечеството не е толкова глупаво — или поне аз не мисля, че сме толкова глупави, — за да си въобразяваме, че сме вечни. Когато намерите отговора си, ако изобщо стигнете до него, вече може да не съществува човешка раса.

— Ще открием отговора. Ако тръгнем, ще го открием.

— И още нещо — каза сенаторът. — Идвало ли ви е наум, че човечеството е в състояние да ви прати, да направи така, че да излетите в космоса, за да търсите своя отговор, дори да разбираме, че няма да имаме никаква изгода от това? Само защото знаем, че някъде във Вселената трябва да има някакъв разум, за който вашите данни и отговор ще бъдат полезни.

— Не съм се сещал за това — призна Блейк. — И не съм сигурен, че го вярвам.

— Мразите ни, нали?

— Не съм сигурен — отвърна Блейк. — Не знам какво точно чувствам. Чувствам се като човек, който отново се е върнал у дома си и не му позволяват да остане. Когото изритват едва ли не в момента, в който пристига.

— Не е задължително да заминете, разбира се. Мислех си, че искате да го направите. Но ако желаете да останете…

— За какво да оставам? — извика Блейк. — За да ме затворят с официална любезност в красива клетка? За да ме гледат и сочат с пръст ли? За да могат разни глупаци да коленичат пред клетката, както, коленичеха и се молеха на онзи хълм в Уилоу Гроув?

— Да, няма да има никакъв смисъл — каза Хортън. — Да останете тук, искам да кажа. В космоса поне ще имате да вършите работа и…

— Това е друго — прекъсна го Блейк. — Откъде знаете толкова много за мен? Откъде изровихте всичко това? Как разбрахте какъв е истинският проблем?

— Разбрах — отвърна сенаторът, — че е въпрос на принципна дедукция, основана на усилено наблюдение и проучване. Но нямаше да стигнем доникъде без помощта на брауните. Значи това беше. Отново брауните.

— Те се интересуват от вас — продължи Хортън. — Изглежда, че се интересуват от всичко живо. От полските мишки, насекомите, таралежите — дори от човешките същества. Предполагам, че могат да се нарекат психолози. Макар че думата не е точна. Способността им далеч надхвърля психологията.