Читать «Върколак» онлайн - страница 69

Мили Боже, възможно ли беше това наистина да се случва — да стои в гората, да разговаря със същество, което би трябвало да е в някоя детска книжка, да го канят да се скрие в някакво кухо дърво и да сподели хралупата с миеща мечка?

И откъде идваше споменът за лов на миещи мечки? Дали наистина беше участвал в такъв лов? Струваше му се невъзможно. Защото Блейк знаеше какво представлява — химически създаден човек, при това създаден с една-единствена цел, и от тази гледна точка изглеждаше съвсем невероятно някога да е ходил на лов за мечки.

— Последвай ме и ще те отведа до дървото — каза Брауни.

Блейк го последва и му се стори, че попада във вълшебното царство на луд художник. Навсякъде по храстите се виждаха златисто червени, напомнящи на скъпоценности листа с всякаква форма, които повтаряха по-фино детайлите и по-изящно и ярко багрите на палитрата от есенни краски на надвисналите над тях дървета. И отново го връхлетя споменът за друго място или може би много други места като това. Спомени без подробности за време и място, но спиращи дъха с красотата на друга гора и друг ден, уловени в онзи миг, когато есенните багри са най-ярки и прелестни преди да са ги докоснали първите признаци на смъртта, точно в онзи момент преди да започнат да вехнат. Вървяха по незабележима пътека, толкова незабележима, че едва ли някой би могъл да я различи.

— Красиво е тук — рече Брауни. — Есента ми харесва най-много. Разбрах, че на старата родна планета не е имало такова нещо като есен.

— Все още ли си спомняте за вашата планета?

— Разбира се — отвърна Брауни. — Старите разкази се предават от един на друг. Това все пак е наше наследство. След време, струва ми се, ще забравим за нея, защото тогава нашата планета ще бъде Земята. Но засега трябва здраво да се държим и за двете.

Стигнаха до огромно дърво, мощен дъб с дънер, дебел около два и половина метра, чворест и изкорубен, изкривен, с дебели люспи от лишеи, обагрили кората му в сребристокафяво. Брауни разтвори настрани листата на папратите и каза:

— Тук е. Извинявай, но трябва да застанеш на четири крака и да пропълзиш вътре. Това място не е предназначено за хора.

Блейк коленичи и пропълзя вътре. Папратите докоснаха лицето и врата му и той се оказа в нежен и прохладен мрак, който миришеше на старо дърво. Някъде отгоре се процеждаше слаба светлина и разкъсваше мрака. Той внимателно се обърна и предпазливо седна.

— След малко очите ти ще привикнат и отново ще можеш да виждаш — рече Брауни.

— И сега виждам малко — отвърна Блейк. — Има някаква светлина.

— От дупките нагоре по дънера е. Дървото умира от старост. То е просто една обвивка. Някога, много отдавна, е пострадало от горски пожар и това е поставило началото, на загниването му. Но ако не го разтърси прекалено силен вятър, ще оцелее още дълги години. Междувременно служи за наш дом, а по-нагоре е дом за семейство катерички. Пък и много птици са свили гнезда по клоните му, макар че повечето птици вече отлетяха. През годините това дърво е било дом на много същества. Като живееш в него, изпитваш усещане за принадлежност.