Читать «Върколак» онлайн - страница 64

— Всички долу! — кресна Ресторанта, за да надвика шума. — Най-добре легнете на пода. По звука ми се струва, че е голям. Сградата се тресеше.

Брауни се беше шмугнал под столчето и се бе вкопчил здраво, прегърнал с две ръце стълба, върху който беше монтирано. Устата му бе отворена и очевидно викаше нещо на Блейк, но гласът му потъваше във воя, който се разнасяше от пътя.

Блейк скочи от стола си и се хвърли на пода. Опита се да забие нокти в пода, но покритието му беше твърда и гладка пластмаса, за която не можеше да се хване.

Ресторантът направо подскачаше. Воят на крайцера бе непоносим. Блейк откри, че се плъзга по пода.

После звукът се отдалечи и заглъхна, превърна се в слаб далечен вой. Блейк се изправи.

Върху тезгяха, където беше стояла чашата му, имаше локвичка кафе, а от самата чаша нямаше и следа. Чинията с питките и бекона бе на пода, разбита на парчета. Питките лежаха върху столчето. Онези, които бяха предназначени за Брауни, все още бяха в тигана, но пушеха и бяха почернели.

— Ще разтребя — каза Ресторанта.

Ръката се протегна, грабна една лъжица, изстърга изгорелите питки от тигана и ги пусна в кошчето за боклук под печката.

Блейк погледна над тезгяха и видя, че пространството зад него е покрито с изпотрошени съдове.

— Да, вижте това! — изкряска Ресторанта. — Трябва да има закон. Ще уведомя шефа и той ще ги накара да си платят — винаги досега е успявал. Вие, момчета, също можете да подадете жалба. За нанесени психически страдания или нещо подобно. Имам готови бланки, ако искате да го направите.

Блейк поклати глава.

— Ами шофьорите? Какво ще стане, ако се сблъскаш с такова нещо на пътя?

— Нали сте видели онези бункери край пътя, високи около три метра и с пътеки, които водят към тях?

— Да, видях ги — отвърна Блейк.

— Крайцерът трябва да надуе клаксона си още щом излезе от водата и поеме по сушата. Щом чуете сирена, тръгвате към най-близкия бункер и се скривате.

Чучурът целенасочено се придвижи по релсата си и изсипа тесто в тигана.

— Как така, господине — попита Ресторанта, — не знаете за крайцерите и бункерите? Може би идвате от затънтената провинция?

— Не е твоя работа — отвърна Брауни вместо Блейк. — Я побързай закуската ни.

ГЛАВА 23

— Ще те поизпратя малко по пътя — каза Брауни, когато излязоха от ресторанта.

Утринното слънце се беше показало на хоризонта зад тях и издължените им сенки подскачаха по пътя. Настилката бе разбита и разядена.

— Вече не поддържат пътищата — каза той. Едно време не беше така.

— Не е необходимо — отвърна Брауни. — Вече няма колела. Няма нужда от равна повърхност, тъй като няма контакт. Всички коли се движат на въздушни възглавници. Пътищата са необходими единствено като обозначение, за да държат движението настрани от хората. Сега, когато прокарват нови пътища, поставят само двоен ред от бордюри, за да покажат на шофьорите разположението на магистралата.

Вървяха, без да бързат. Откъм блатото от лявата им страна в облак от пляскащи криле се издигна ято косове.

— Събират се на ята — рече Брауни. — Скоро ще отлетят. Нахални създания са тези косове. Не са като чучулигите или червеношийките.