Читать «Върколак» онлайн - страница 65

— Какво знаеш за тези диви същества?

— Ние живеем с тях — отвърна Брауни. — Научили сме се да ги разбираме. С някои сме свикнали толкова, че почти можем да разговаряме. Не с птици обаче. Птиците и рибите са глупави. Но миещите мечки, лисиците, мускусните плъхове, норките — всички те са истински народ.

— Доколкото разбирам, вие живеете в горите.

— В горите и из полята. Приспособяваме се към средата. Приемаме нещата такива, каквито ги намираме. Адаптираме се към условията. Ние сме кръвни братя с всички форми на живот. Не се караме с никого.

Блейк се опита да си спомни какво му беше казал Даниълс. Странен малък народ, който харесал Земята не заради обитаващата я господстваща форма на живот, а заради самата планета. „Навярно — помисли си той, — защото сред подчинените видове, сред малкото оцелели диви обитатели на горите и полята са открили онези простички връзки, които са харесвали. И упорито продължават да водят собствения си начин на живот, макар в същото време да са просяци и крадци, присламчващи се към всеки, който задоволява непретенциозните им нужди.“

— Преди няколко дни срещнах един от твоя народ — рече Блейк. — Извинявай, но не съм сигурен. Да не си…

— А, не — отвърна Брауни. — Беше друг от нас. Онзи, който те откри.

— Който ме е открил ли?

— Да де. Каза, че сте били повече от един от теб и че си бил в беда. Съобщи ни при възможност всеки от нас да те наглежда.

— Очевидно се справяте добре с това. Не ти трябваше много време, за да ме намериш.

— Когато се захванем с нещо — гордо отвърна Брауни, — го правим отлично.

— Ами аз? Каква е моята роля?

— Не съм съвсем сигурен — рече Брауни. — Ние просто трябва да те наглеждаме. Това ти стига. Можеш да разчиташ на нас.

— Благодаря ти — каза му Блейк. — Много ти благодаря.

Това ли беше всичко, от което се нуждаеше? Тези невероятни малки същества да го наглеждат? Известно време вървяха мълчаливо, после Блейк попита:

— Той ти е казал — онзи, с когото се срещнах — да ме наглеждаш…

— Не само на мен…

— Знам, разбрах — прекъсна го Блейк. — Казал е на всички ви. Имаш ли нещо против да ми обясниш, как е съобщил на останалите? Или може би въпросът ми е глупав? По пощата и телефона?

Брауни изпръхтя с погнуса.

— И насила не можеш да ни накараш да използваме такива средства — отвърна той. — Би било противно на принципите ни, пък и всъщност не е нужно да ги използваме. Просто разпространихме съобщението помежду си.

— Искаш да кажеш, че сте телепати?

— Ами, да ти кажа честно, не знам дали е така. Не можем да предаваме думи, ако това имаш предвид. Но сме едно цяло. Малко ми е трудно да ти го обясня.

— Представям си — каза Блейк. — Някаква племенна психическа връзка.

— Думите ти нямат никакъв смисъл за мен — рече Брауни, — но предполагам, че няма да ни навреди да мислиш така.

— Изглежда — каза Блейк, — че наглеждате много хора. Това чудесно би им подхождало — множество от малки врътковци, ужасно загрижени за живота на хората.

— Няма други — отвърна Брауни. — Във всеки случай не и в момента. Той ни каза, че сте били повече от един от теб и…