Читать «Върколак» онлайн - страница 62

— Как сте? — попита Ресторанта с тръбния глас на духовита сервитьорка. — Какво ще желаете тази сутрин?

Блейк се огледа, не видя никого, после осъзна ситуацията. Още един робот като летящите къщи. Прекоси помещението и седна на едно от столчетата.

— Питка — каза той. — И бекон. И кафе. Смъкна раницата и я пусна на пода до столчето.

— Подранили сте май — констатира Ресторанта. — Не ми казвайте, че сте вървели цяла нощ.

— Не цяла нощ — отвърна Блейк. — Просто станах рано.

— Вече не виждам много като вас — рече Ресторанта. — С какво се занимаваш, приятел?

— Пописвам по малко — каза Блейк. — Поне се опитвам.

— Е — каза Ресторанта, — поне обикаляш страната. А пък аз съм закотвен тук. Не съм видял абсолютно нищо. Само слушам разговори. Не че не обичам да слушам разговори — припряно допълни той. — Поне имам с какво да запълвам ума си.

Един чучур изля тесто в тигана, после се придвижи по релса, за да повтори още два пъти същата операция, и бързо се върна на първоначалното си място. Монтираната до кафеварката метална ръка се разгъна, протегна се и натисна един лост. Оттам се появиха три резена бекон и цопнаха в тигана. Ръката сръчно се наведе и ги строи в редица.

— Сега ли ще искате кафето? — попита Ресторанта.

— Да, моля — отвърна Блейк.

Металната ръка взе една чаша, постави я под кранчето на кафеварката и се вдигна, за да активира чучура. Кафето потече и напълни чашата, ръката се завъртя, постави я пред Блейк, после се спусна под тезгяха, появи се със сребърна захарница и любезно я побутна към него.

— Сметана? — попита Ресторанта.

— Не, благодаря — отвърна Блейк.

— Онзи ден чух една интересна история — рече Ресторанта. — Разказа ми я някакъв тип. Изглежда, че…

Вратата зад Блейк се отвори и Ресторанта изпищя:

— Не! Не! Изчезвай! Колко пъти трябва да ти казвам, никога да не влизаш, когато имам клиенти?

— Наминах да видя клиента ти — отвърна един писукащ глас, който накара Блейк да се обърне.

На вратата стоеше един брауни. Ясните му мънистени очи блестяха, от високия, напомнящ на кубе череп, стърчаха завършващите с пискюлчета уши. Панталоните му бяха на зелени и розови райета.

— Аз го храня — извика Ресторанта. — Търпя го. Казват, че носели късмет, но този ми причинява само проблеми. Пълен е с трикове. Нахален е. Не ме уважава…

— Това е, защото се правиш на човек — каза съществото — и забравяш, че не си такъв, а само заместител на човек, че отнемаш честния труд, който би могъл да върши някой човек. Защо изобщо някой трябва да те уважава?

— Повече никакво подаяние за теб! — изпищя Ресторанта. — Никакво преспиване тук в студените нощи. Не искай повече нищо от мен. До гуша ми дойде от теб.

Съществото не обърна внимание на тирадата, енергично пресече помещението, спря и официално се поклони на Блейк.

— Добро утро, почитаеми господине. Надявам се, че се чувствате добре. Можете да ми казвате Брауни.

— Приятно ми е — отвърна Блейк. Беше развеселен и в същото време изпитваше някакво дълбоко предчувствие. — Искаш ли да закусваш с мен?

— С удоволствие — отвърна Брауни, подскочи върху столчето до Блейк и се намести на него с увиснали във въздуха крака. — Ще хапна същото като вас. Изключително великодушно и любезно от ваша страна е, че ме поканихте, защото умирам от глад.