Читать «Върколак» онлайн - страница 60

— Хайде — настоя Илейн.

Той тръгна с нея към автомобила, изчака, докато тя влезе и седне зад волана, после се вмъкна и затвори вратата. Гореща вълна обля глезените му. Илейн превключи скоростния лост и колата потегли.

— Не мога да остана спряла тук — поясни тя. — Някой ще съобщи за мен или ще дойде да види какво става. Тъй че трябва да продължим да се движим. Документите ми са в ред. Искате ли да отидете някъде?

Той поклати глава. Дори не му бе идвало наум къде възнамерява да отиде.

— Извън Вашингтон навярно?

— Точно така — отвърна той. Това поне беше някакво начало.

— Можете ли да ми разкажете какво се случи, Андрю?

— Не съвсем — отвърна той. — Ако ви разкажа, сигурно ще спрете колата и ще ме изхвърлите навън.

Тя се засмя.

— Не се опитвайте да драматизирате нещата каквито и да са те. Ще обърна и ще поема на запад. Това устройва ли ви?

— Напълно — отвърна той. — Там има къде да се скрия.

— Колко време — искам да кажа, колко време смятате, че ще трябва да се криете?

— Не знам — отвърна той.

— Знаете ли какво си мисля? Изобщо не вярвам, че ще успеете да се скриете. Някой ще ви открие. Единственият ви шанс е постоянно да се движите и да не оставате за дълго никъде.

— Много ли сте мислили по въпроса?

— Не. Просто е логично. Робата, която ви донесох — една от вълнените роби, с които татко толкова се гордее — е като онези, които носят пътуващите студенти.

— Пътуващи студенти ли?

— О, постоянно забравям. Все още не сте влезли в крачка с всичко, което става. Те не са истински студенти, а артистични безделници. Скитат, някои от тях рисуват, други пишат книги, а трети стихове — нали знаете, всякакви подобни артистични изяви. Не са много, но са достатъчно, за да ги разпознават. И никой, разбира се, не им обръща внимание. Можете да си сложите качулката и никой няма да може да види добре лицето ви. Не че някой изобщо ще се опита.

— И смятате, че трябва да стана пътуващ студент?

Тя не обърна внимание на забележката му.

— Намерих ви една стара раница, като онези, който използват те. Няколко тефтера, моливи и една-две книги за четене. Най-добре е да ги погледнете, за да знаете какви са. Нали разбирате, независимо дали ви харесва, вие ще бъдете писател. При първа възможност надраскайте някоя и друга страница. Така че ако някой ви попита, да изглеждате истински.

Той се наслаждаваше на топлината. Илейн зави и се насочи на запад. На фона на небето се издигаха огромни жилищни блокове.

— Бръкнете в отделението вдясно от вас — каза тя. — Сигурно сте гладен. Направих няколко сандвича и напълних термос с кафе.

Той извади пакета, отвори го, взе си сандвич и с пълна уста каза:

— Наистина съм гладен.

— Така си и мислех — отвърна Илейн.

Колата се носеше напред. Жилищните блокове оредяваха. Тук-там се виждаха малки села с решетките на единични къщи.

— Можех да ви намеря гравитолет — каза тя. — Навярно дори автомобил. Но и за двете трябват документи, а и лесно се проследяват. Освен това никой не обръща голямо внимание на човек, който пътува пеш. Така ще сте в безопасност.