Читать «Върколак» онлайн - страница 32
Клифърд Саймък
— Господин Блейк, имате посетител.
Блейк се изправи и се обърна. На вратата на верандата стоеше висока тъмнокоса жена, облечена в бледорозова роба, която лъщеше като коприна.
— Това е госпожица Хортън — рече Блейк.
— Да, моля ви, пуснете я да влезе.
Тя пресече верандата и му подаде ръка.
— Вчера следобед отидох до вашето село и разбрах, че ви няма — каза тя.
— Съжалявам — отвърна Блейк, — че не бях там. Заповядайте, седнете.
Тя се настани на един стол и Блейк се облегна на парапета.
— Дошли сте във Вашингтон с баща си — каза той. — За анкетата…
Тя кимна.
— Започна тази сутрин.
— Ще присъствате на някои от заседанията, нали?
— Да — съгласи се тя. — Но е доста болезнено. Трудно ми е да гледам как баща ми поема ударите, а ще му се наложи да понесе още много. Възхищавам му се, разбира се, за това, че отстоява позицията, в която вярва, но ми се ще от време на време да се обявяваше за нещо, което да му носи обществено одобрение. Но той почти никога не го прави. Винаги е на противоположната страна, що се отнася до общественото мнение. А този случай…
— Имате предвид онази работа с единодушието? Четох нещо по въпроса. Изглежда ми доста глупаво правило.
— Навярно сте прав — отвърна тя. — Но положението е такова. Така границите на правилото на мнозинството ненужно се разширяват. Ако сенаторът трябва да се откаже, от политиката, това почти ще го убие. За него тя е солта на живота.
— Баща ви ми харесва много — каза Блейк. — В него има нещо естествено, нещо, което съответства на къщата, в която живеете.
— Имате предвид старомодно.
— Може би. Макар че не е точно това. В този човек има нещо солидно и в същото време той притежава ентусиазъм и очевидна отдаденост…
— О, да — прекъсна го. — Отдаденост. Вие сигурно му се възхищавате за това, както и повечето хора, струва ми се. Но по един или друг начин той успява да раздразни много хора, като им показва, че не са прави.
Блейк се засмя.
— Не знам по-добър начин да дразниш хората.
— Навярно — отвърна тя. — Но кажете нещо за себе си.
— Справям се добре — отвърна той. — Всъщност няма причина да съм тук. Преди да дойдете седях и слушах едно дърво да звъни с много камбанки. Почти не повярвах на ушите си. Някакъв мъж оттатък улицата го изнесе от къщата, остави го до басейна и то започна да звъни.
— Манастирско дърво — каза тя. — Среща се доста рядко. Няколко такива са внесени от една планета — много далечна планета, но не мога да си спомня името и.
— Постоянно се натъквам на неща, които са съвсем нови за мен — рече Блейк. Неща, които са извън цялата сфера на опита ми. Онзи ден срещнах един брауни.
Тя го погледна възхитено.
— Брауни! Истински брауни?
— Изяде обеда ми.
— О, имали сте късмет. Повечето хора никога не са виждали брауни.
— Изобщо не бях чувал за тях — рече той. — Помислих си, че отново имам халюцинации.
— Като онзи път, когато дойдохте в нашата къща.
— Точно така. Все още не знам какво се е случило онази нощ. Не мога да открия никакво обяснение.
— Лекарите…
— Лекарите като че ли не могат да ми помогнат много. Те са толкова озадачени, колкото и аз. Брауни може да е най-близо до истината.