Читать «Сенчести души» онлайн - страница 52

— Това няма нищо общо със случилото се през миналата седмица!

Тонът му се промени толкова рязко, че Елена се почувства като шибната с камшик. Заболя я… Изплаши се. Деймън изглеждаше толкова сериозен. Освен това си личеше, че е подложен на огромно напрежение, но по-различно от опитите му да се пребори с влиянието на Шиничи.

— Деймън…

— Остави ме сам!

Кога съм чувала това? Озадачена, с разтуптяно сърце, Елена търсеше отговора в спомените си.

О, да.

Стефан. Беше за пръв път със Стефан в стаята му, когато той още се боеше да я обича. Тогава той вярваше, че ако й покаже чувствата си, ще я обрече на вечно проклятие.

Възможно ли бе Деймън толкова много да прилича на брат си? На по-малкия си брат, на когото винаги се присмиваше?

— Можеш поне да се обърнеш към мен, за да говорим очи в очи.

— Елена — прошепна той, но прозвуча без обичайния заплашителен маниер, прикрит зад деликатните маниери. — Върви в леглото. Върви по дяволите. Върви, където щеш, само стой по-далеч от мен.

— Много те бива в това, нали? — Гласът на Елена беше леден. Безразсъдна, обзета от гняв, тя пристъпи още по-близо до него. — Да отблъскваш всички около теб. Но аз зная, че тази вечер не си се хранил. Няма какво друго да искаш от мен, а не можеш да бъдеш гладуващ мъченик дори наполовина колкото Стефан…

Изрече го с увереността, че упреците й непременно ще предизвикат някаква ответна реакция, но обичайният отговор на Деймън на подобни предизвикателства бе се облегне на нещо и да се престори, че не е чул нищо.

Обаче това, което последва, я слиса напълно.

Деймън се извъртя рязко, сграбчи я в прегръдка, толкова плътна, че нямаше измъкване от нея. После сведе устремно главата си, като сокол, връхлитащ върху мишка, и я целуна. Беше достатъчно силен, за да я задържи към себе си съвсем неподвижна, но без ни най-малко да я нарани.

Целувката му беше продължителна и властна. За известно време Елена успяваше да устои на инстинктивния си всепоглъщащ порив. Тялото на Деймън беше по-хладно от нейното — тя още бе стоплена и мокра от ваната. Маниерът, по който я държеше в ръцете си, й подсказа, че ако се опита да се съпротивлява, вероятно сериозно ще пострада. Макар че не се съмняваше, че тогава той ще я освободи от хватката си. Но действително ли беше наясно какво всъщност искаше? Подготвена ли беше да рискува да си счупи някоя кост, за да провери докъде ще стигнат?

Деймън погали нежно косата й. Толкова нечестен ход от негова страна. Зави краищата й, уви ги около пръстите си… и то броени часове след като я беше обучавал как да изостря усещанията си чак до корените на косата си. Познаваше отлично слабите й места. Не просто слабите места на жените. Той познаваше точно нейните; знаеше как да я накара да крещи от наслада. Знаеше и как да я утеши и приласкае.

Не й оставаше нищо друго, освен да провери теорията си, дори с риск да си строши някоя кост. Нямаше да му се подчини, след като с нищо не го бе предизвикала да се държи така с нея. За нищо на света!