Читать «Сенчести души» онлайн - страница 34

Деймън не беше с тях, когато излязоха от кафенето. Елена забеляза как Мат смръщи вежди.

— Защо да не откараме ягуара до някоя автокъща за коли втора употреба? — попита Елена. — Щом се налага да се откажем от ягуара, бих искала да ме посъветваш каква кола да вземем в замяна.

— Да, съветвам те да се спреш на някоя бричка, която всеки миг ще се разпадне — отвърна Мат с крива усмивка, която показваше, че му е ясно, че тя го манипулира, но той всъщност нямаше нищо против.

Единствената автокъща в града не изглеждаше особено обещаваща. Но дори тя не беше толкова потискаща, колкото собственикът, когото откриха да спи в малка канцелария с отдавна немити прозорци. Мат почука леко на зацапания прозорец, но чак след още няколко почуквания мъжът отвътре подскочи от стола си и гневно им махна да си вървят.

Мат обаче пак почука на прозореца, защото главата на мъжа вътре отново заклюма. Този път онзи се надигна от стола си, съвсем бавно, изгледа ги с горчиво примирение и се дотътри до вратата.

— Какво искате? — попита сърдито.

— Да направим размяна — заговори Мат със силния си глас, изпреварвайки Елена, която възнамерявайки да бъде по-мила.

— Вие, двама тийнейджъри, имате кола за размяна? — заговори ниският мъж с мрачно недоверие. — Държа това място от двайсет години…

— Само погледнете — Мат отстъпи крачка назад, за да му покаже как ягуарът блестеше на утринното слънце като гигантска роза, само че на колела. — Ягуар, съвсем нов, модел Икс Зет Ар. Вдига сто километра в час само за три секунди и седем десети! Има двигател петстотин и петдесет конски сили, модел Ей Джей-Ви 8, от гамата Джи Ай Ен, трето поколение. Ягуарът ни е шестскоростен, с автоматична предавка Зет Еф! Има и екстри: Адейптив Дайнамикс и Актив Диференчиъл за усилване на теглителната мощност! Няма друга кола като Ягуар Икс Зет Ар! — приключи тирадата Мат, приближил се плътно до ниския мъж, чиято уста оставаше леко отворена, докато очите му проблясваха, гледайки ту към Мат, ту към ягуара.

— Ти… искаш да замениш тази кола за някоя друга от това място? — попита той, за да се увери, че не сънува. — Да не си мислиш, че съм пълен с пари за… почакай малко! — прекъсна насред възклицанието. Очите му престанаха да се стрелкат и замряха като на изпечен покерджия. Повдигна рамене, но не и глава, с което заприлича на хищник.

— Не я искам — отсече и се накани да се върне в канцеларията си.

— Как така не я искаш? Преди минута едва не ти потекоха лигите! — кресна Мат ядосано, но мъжът не трепна. Лицето му си оставаше безизразно.

Аз трябваше да говоря, помисли си Елена. Нямаше да започна така войнствено, но вече е твърде късно.

Реши да не обръща внимание на ядните реплики на мъжете и вместо това се извърна към разнебитените стари коли, пръснати из паркинга. Върху предните стъкла на всяка кола бе залепен малък надпис, отдавна покрит с дебел слой прах: „Десет процента коледна отстъпка! Леснодостъпен заем при покупка! Чиста сделка! Безопасна кола, специално за по-възрастни! Не се изисква заплащане в брой! Можете да проверите какво купувате!“ Елена се изплаши, че всеки миг ще избухне в сълзи.