Читать «Сенчести души» онлайн - страница 31
Л. Дж. Смит
Бони много добре знаеше как разсъждават възрастните. Дори и Каролайн да не можеше да си боядиса косата отново в кестеняво, те ще кажат: „Вижте каква мъка е преживяла, чак косата й е посивяла преждевременно!“
И дори да станат свидетели на странното поведение на Каролайн — както Бони и Мередит в момента, — щяха да решат, че е следствие от шока. О, горката Каролайн, колко се е променила от онзи ужасен ден! Така се е изплашила от Мат, че се е скрила под бюрото. И не желае да се мие — може би това е типичен симптом след всичко, което е преживяла.
Пък и кой можеше да каже колко време ще е нужно, преди тези отрочета на върколак да се родят? Нищо чудно малахът, загнездил се вътре в Каролайн, да може да контролира и това, за да заприлича на нормална бременност.
Тогава Бони изведнъж се изтръгна от мислите си и се заслуша в думите на Каролайн, която за кратко бе престанала да ръмжи. Сега звучеше почти като някогашната Каролайн.
— Не мога да си обясня защо вярвате повече на неговата дума, отколкото на моята — заяви със злобен и обиден тон.
— Защото — заговори Мередит решително — ние познаваме и двамата. Щяхме да знаем, ако Мат излиза с теб, което значи, че не сте се срещали. И той не е от онези момчета, които ще цъфнат ненадейно на прага ти, особено след като се знае какво изпитва към теб.
— Но нали казахте, че онова чудовище, което го нападнало…
— Нарича се малах, Каролайн. Научи най-после тази дума. Нали си имаш един в теб!
Каролайн се ухили надменно и небрежно махна с ръка, за да отпъди тази мисъл.
— Казахте ми, че тези същества можели да те обсебят и да те накарат да вършиш неща, на които никога дотогава не си бил способен, така ли беше?
И трите замълчаха. Дори и да сме го казвали, не е било в
— Добре де, какво ще стане, ако призная, че
Но сега говореше Мередит:
— Каролайн, не знаеш ли, че могат да направят ДНК-тест на следите от кръв?
— Разбира се, че зная! — изгледа я Каролайн така възмутено, че за миг забрави да гледа хитро.