Читать «Сенчести души» онлайн - страница 223

Блудуед остана мълчалива за миг. Когато го стори, пролича, че възприема еднозначно ситуацията.

— Ти дръзна да пристъпиш в личните ми покои. Ти ще умреш — заключи и когато този път връхлетя върху Елена, момичето чу зловещото щракане на клюна й.

Нещо малко и ярко се спусна право към очите на Блудуед. Това отвлече вниманието на огромната кукумявка, която се извърна, за да се разправи с новия натрапник.

Елена се отказа от опитите да се справи сама. Понякога просто се нуждаеш от помощ.

— Талон! — извика тя, макар да не беше сигурна доколко птицата разбира човешката реч. — Опитай се да отвлечеш вниманието й — поне още минута!

И докато двете птици се спускаха, въртяха и надаваха крясъци около нея, Елена продължаваше отчаяно да търси в гнездото, като от време на време се навеждаше, за да се предпази. Но големият черен клюн винаги оставаше прекалено близо. Веднъж клъвна ръката й, но адреналинът на Елена бе достигнал такива висоти, че тя почти не почувства болка. Продължи да търси, без да спира.

Накрая осъзна какво трябваше да направи още в самото начало. Грабна едно кълбо от прозрачната му поставка.

— Талон! — извика тя. — Тук!

Соколът се спусна към нея и се чу звук от пукнато, но пръстите на Елена бяха невредими, а хоши но тама бе изчезнала.

Сега вече Блудуед нададе истински писък на гняв. Гигантската кукумявка се стрелна след сокола, но все едно човек се опитваше да улови муха — интелигентна муха.

— Върни ми веднага кълбото! То е безценно! Безценно!

— Ще си го получиш веднага щом намеря това, което търся — заяви Елена, полудяла от ужас и възбудена до крайност от бушуващите хормони. Изкачи се в гнездото и зашари по мраморното му дъно с пръсти.

Соколът два пъти я спаси, като пускаше кълба с трясък на пода всеки път щом Блудуед се насочеше към Елена. И всеки път шумът от поредното разбито кълбо караше кукумявката да забравя за Елена и да подгонва сокола. Тогава Талон просто грабваше друго кълбо и със светкавична скорост се стрелваше пред лицето на кукумявката.

Елена започваше да изпитва кошмарното усещане, че всичко, в което е била уверена само преди час, е било съвсем погрешно.

Беше облегната на единия от стълбовете, крепящи балдахина, и се взираше в библиотеката и девицата, която я обитаваше, а думите бавно изплуваха в главата й.

Стаята със сферите на Блудуед…

Стаята с кълбата на Блудуед…

Стаята със звездните сфери на Блудуед…

… Балната зала на Блудуед.

Два начина да се изговорят едни и същи думи. Две различни стаи.

В мига, в който осъзна това, пръстите й докоснаха метал.

38

— Талон! Хайде… след мен! — извика Елена и побягна от стаята колкото можеше по-бързо. Това беше стратегически ход. Дали кукумявката няма да се смали дотолкова, че да прелети през вратата, или ще разруши светилището си, за да победи Елена?

Беше добър стратегически ход, но не й помогна много. Кукумявката се смали, за да профучи през вратата, а после отново възстанови гигантските си размери, за да нападне Елена, докато тичаше надолу по стъпалата.