Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 5

Сандокан бе наредил да издигнат на главната мачта знамето на Момпрацем — червено с глава на тигър по средата — както и да покрият четирите оръдия на носа и на кърмата.

— Дали ще дойде Каммамури? — попита той Яниш, застанал до него с вечната си цигара в уста и наблюдаващ сновещите около тях лодки, когато европеецът вдигна десница към брега и извика:

— Ето го верния и смел слуга на ТремалНаик. Виждаш ли, Сандокан, онази лодка със момпрацемското знаме на кърмата?

Сандокан погледна в тази посока и наистина видя една малка, но много елегантна лодка от типа филтшара с грациозни форми, украсена с позлатена слонска глава на носа, карана от шестима гребци. На кърмата й се вееше червено знаме с глава на тигър.

Приближаваше ги много бързо сред гъмжилото корабчета и лодки и „Мариана“ веднага застана на дрейф.

— Виждаш ли го? — попита Яниш радостен.

— Очите на Малайския тигър още не са отслабнали — отвърна Сандокан. — Той е на руля. Нареди да спуснат стълбата, драги ми португалецо. Най-сетне ще научим как онова куче Суйод хан е успял да отвлече дъщерята на бедния ТремалНаик.

Филтшарата преодоля само за няколко минути разстоянието до „Мариана“ и опря до левия борд, където стълбата вече бе спусната.

Докато гребците прибираха греблата и връзваха лодката, кърмчията се покатери по стълбата ловко като маймуна, скочи на палубата и извика с развълнуван глас:

— Господин Сандокан! Господин Яниш! О, колко съм щастлив да ви видя отново!

Човекът беше великолепен тип на индус, около трийсет — трийсет и две годишен, доста висок, с красиви черти, едновременно фини и енергични, с тяло по-яко от това на бенгалците, които обикновено са по-слаби. Тъмното му лице с бронзов отблясък се открояваше върху белите му дрехи и му придаваше странна грация. Сандокан отмести ръката, която индусът му подаде и го привлече в обятията си, казвайки му:

— Тук, до сърцето ми, храбри мой махарате.

— О, господине! — възкликна, пребледнял от вълнение, индусът.

Яниш, по-спокоен и не така експанзивен, стисна здраво ръката му с думите:

— Това е моята прегръдка.

— О, господине — рече махаратът, едва потиснал риданието си. — Страхувам се, че моят господар ще полудее! Проклетниците си отмъстиха.

Вълнението му нарастваше, докато разказваше за нещастията на своя господар, й португалецът го прекъсна в желанието си да го успокои.

— Ще ни разкажеш всичко след малко, ела в моята кабина. Искам да науча всичко.

Махаратът събра хората си, размени с тях няколко думи, след което последва Сандокан и Яниш в салона на кърмата.

II. ОТВЛИЧАНЕТО НА ДАРМА

Ако „Мариана“ беше блестяща отвън, то отвътре бе още по-разкошна; виждаше се на пръв поглед, че собственикът й съвсем не е жалил парите при строежа и обзавеждането.

Малката зала, в която влязоха тримата мъже, заемаше голяма част от кърмовата надстройка. Стените й бяха тапицирани с червена китайска коприна със златоткани орнаменти и по тях бяха накачени най-различни оръжия: малайски ками крие със змиеобразно острие и връх, по всяка вероятност намазан със страшно отровен сок от пас; даякеки ками — ланги и паранги — с широки и тежки острия; пистолети и мускети с украсени с арабески цеви и приклади от абаносово дърво, инкрустирани с перли; индуски карабини с прекрасни интарзии; старинни дългоцеви мускети, използвани на времето си от войнствените бургизки и минданайски племена.