Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 4

— Ами това да не би да е някое от леговищата им или наблюдателен пункт? Не виждат ли, там долу сред тръстиките стърчи нещо като дървена кула.

— Това са убежища за корабокрушенци — отвърна Яниш.

— И кой ги строи?

— Англо-индийското правителство. Реката е по-опасна, отколкото ти се струва, братко, поради огромните маси пясък, които течението премества непрекъснато, така че корабокрушенията тук са много по-чести, отколкото в морето.

— Но не разбирам защо убежищата за корабокрушенци трябва да приличат на кули… и без стълби са, погледни!

— Тъй като джунглата гъмжи от кръвожадни зверове, на определени места се издигат такива кули за подслон на корабокрушенците, до тях се стига по подвижна стълба, която може да се изтегля нагоре.

— И какво има в тези кули?

— Хранителни припаси, които се подменят всеки месец от специално транспортно параходче.

— Толкова ли са опасни тези брегове? — запита Сандокан.

— Пълни са със зверове и не предлагат нищо друго на нещастника, акостирал на тях. Мислиш ли, че зад тези блатни дървета не ни следят кръвожадни тигри?

— И никой ли не мисли да ги изтреби?

— Английските офицери предприемат често хайки, но зверовете са толкова, че на практика не намаляват.

— Хрумна ми една идея, Яниш — рече Сандокан.

— Кажи да я чуя.

— Ще ти я кажа тази вечер, след като се видим с горкия ТремалНаик.

В този момент корабът минаваше край забелязаната от тях кула, която се издигаше сред блатисто островче, отделено от същинската джунгла с малък канал.

Беше доста солидна постройка от греди и бамбук, висока почти шест метра. Вратата беше на върха й и до нея се стигаше с подвижна стълба. Надпис, повторен на четири езика — френски, немски, английски и хинду, — препоръчваше на корабокрушенците да пестят провизиите в кулата, обръщайки им внимание, че снабдителното корабче идва само веднъж в месеца.

Из ниската растителност не се виждаше жива душа. Но се усещаше присъствието на свирепи животни. Нямаше никакви други признаци на живот и освен спасителните кули — никакво човешко присъствие.

Царството на тугите предлагаше отчайваща гледка.

Едва следобед по бреговете се появиха малки селца, но джунглата се простираше все така безбрежна, с гигантски жълтеникави растения и на места с тинести блата. Отчайваща монотонност, нарушавана единствено от красивите цветове на лотосите.

Но от миля на миля животът по бреговете ставаше все по-активен. Птици се виждаха все по-рядко, но в замяна на това броят на срещаните лодки нарастваше — признак, че наближаваха богатата столица на Бенгал. Бяха от всички видове — банги, мърпънки, пинаси, както и грабове с доста голям тонаж — пресичаха реката или се спускаха надолу по течението, тежко натоварени със стоки. Покрай бреговете плаваха и малки параходчета, маневриращи внимателно сред многобройните лодки.

Към шест часа Яниш и Сандокан, които се бяха настанили на носа, забелязаха сред облак дим високите върхове на патодите на черния град, както тук наричат индуската част на Калкута, и мощните бастиони на форт Уилям. По десния бряг започнаха да се появяват елегантни бунгала и вили в английски стил, смесен с индуски елементи, подредени зад красиви градинки под сянката на бананови дървета и кокосови палми.