Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 2

Пазачът посочи на стоящия до него този странен кораб с не по-малко необичаен екипаж. Двамата останаха с вперени в кораба очи, в очакване от него да се обадят с искане за лоцман. Никой не дръзваше да плава в тези води без опитен водач.

Корабът вече се беше изравнил с бялата къщичка и сигналната кула, до която стояха двамата пазачи и двама лоцмани в очакване да ги повикат, когато европеецът, дотогава сякаш не забелязващ близостта на семафорната станция, се обърна към другаря си, който от своя страна изглеждаше потънал в дълбок размисъл.

— Сандокан — запита го той, — вече навлязохме в реката и това е станцията с лоцманите, да вземем ли един от тях да ни преведе?

— Не обичам любопитни очи на моя кораб, Яниш — отвърна запитания и стана, като хвърли разсеян поглед към станцията. — Ще стигнем и сами до Калкута.

— Да — рече Яниш след кратък размисъл. — По-добре да минем инкогнито. Човек не знае никога: и най-малката недискретност може да предизвика съмнение у този разбойник Суйодхан.

— Ти си минавал вече по тези места. Кога според теб ще стигнем в Калкута?

— Със сигурност преди залез — отвърна Яниш. — Приливът се покачва и бризът е все така попътен.

— С нетърпение очаквам да видя отново ТремалНаик. Клетият ми приятел! Преди загуби жена си, а сега и дъщерята!

— Ще я изскубнем от Суйод хан, ще се види кой ще победи: Тигъра на Индия или Тигъра на Малайзия.

— Да — рече Сандокан и в очите му просветна пламък, а челото му се смръщи заплашително. — Ще я изскубнем от лапите му, та ако ще да преобърна цяла Индия и да издавя тези кучета, тугите, в тайнствените им пещери.

— Дали ТремалНаик е получил вече телеграмата ни?

— Не се безпокой, Сандокан, телеграмите винаги пристигат навреме.

— Значи ще ни чака?

— Мисля, че ще е по-добре да го известим, че вече сме влезли в Хюгли и тази вечер ще бъдем в Калкута. Така ще изпрати Каммамури да ни посрещне, за да ни спести лутането, докато търсим къщата му.

— Има ли телеграфна станция по протежение на реката?

— Да, в Даймънд Харбър.

— Сигналната станция, която току-що отминахме?

— Да, Сандокан.

— Докато не сме се отдалечили много, нареди да свалят платната и да поставят кораба на дрейф, и изпрати някого с една лодка. Загубата на половин час не е толкова фатална. Освен това мисля, че къщата на ТремалНаик може би се наблюдава от тугите.

— Възхищавам се на предпазливостта ти, Сандокан.

— Пиши, приятелю.

Яниш откъсна един лист от бележника си, извади молив от джоба си и написа:

„От борда на «Мариана».

Господин ТремалНаик,

Тази сутрин навлязохме в Хюгли и пристигаме привечер. Изпратете Каммамури да ни посрещне.

Нашият кораб плава под момпрацемско знаме. Яниш де поздравява.“

— Готово — рече и подаде листчето на Сандокан.

Той го взе, прочете го, понечи да добави нещо, но след това поклати глава и върна бележката с думите: