Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 90

— Вземи си — каза той след кратко колебание. — Вземи си, за да помниш. Хайде, да вървим. Да се връщаме при конвоя.

Цири закрепи розата за шнурчето на салтамарката си. Изведнъж изохка тихо и вдигна ръката си. От пръста към дланта й се спускаше струйка кръв.

— Убоде ли се?

— Ярпен… — прошепна момичето, гледайки кръвта, изпълваща линията на живота й. — Венцк… Поли…

— Какво?

— Трис! — извика тя с пронизващ, променен глас. — По-бързо, Гералт! Ние трябва… да им помогнем! На коня, Гералт!

— Цири! Какво ти става?

— Те умират!

* * *

Носеше се в галоп, почти притиснала глава към гривата на коня, като го пришпорваше с викове и удари с петите. Пясъкът на горския път пръскаше под копитата. Още отдалеч тя чу виковете, усети дима.

Срещу нея, заели цялата ширина на пътя, се носеха два коня, които влачеха след себе си хамута, юздите и отчупената ос. Цири не направи опит да сдържи коня си, профуча покрай тях на пълна скорост, при което върху лицето й пръснаха капки пяна. Чу зад себе си цвиленето на Плотка и ругатните на Гералт, на когото му се наложи да забави скоростта.

Следващият завой на пътя я изведе на широка поляна.

Керванът гореше. От храстите като огнени птици към фургоните летяха пламтящи стрели, които разкъсваха платнищата, врязваха се в дъските. Scoia’tael нападаха, надавайки крясъци.

Цири, без да обръща внимание на достигащите отзад викове на Гералт, насочи коня право към първите два малко откъснали се напред фургона. Единият беше паднал настрани, до него стоеше Ярпен Зигрин с брадва в едната си ръка и арбалет в другата. До краката му, неподвижна и безсилна, със синя, вдигнала се до средата на бедрата рокля, лежеше…

— Трииис!!! — Цири се изправи в седлото, пришпори коня с пети. Scoia’tael се обърнаха при вида й, покрай лицето й засвистяха стрели. Тя отклоняваше главата си встрани, без да забавя галопа. Чуваше виковете на Гералт, който й нареждаше да отиде в гората. И през ум не й минаваше да го послуша. Наведе се и се понесе право към целещите се в нея стрелци. Неочаквано усети миризмата на бялата роза, закрепена за салтамарката й.

— Трииис!!!

Елфите отскочиха от носещия се срещу тях кон. Тя закачи леко единия със стремето. Чу рязко свистене, конят се занесе, изцвили, хвърли се встрани. Цири видя, че под седлото е забита стреля — точно до бедрото й. Тя измъкна крака от стремената, притисна се към седлото, отблъсна се силно и скочи.

Падна меко върху преобърнатия фургон, запази равновесие с разперени ръце, скочи отново и се приземи с присвити крака близо до Ярпен, който крещеше и размахваше брадвата си.

Наблизо, на другата каруца, се биеше Поли Далберг, а Реган, легнал назад и опрял крака в дъските, с мъка удържаше впряга. Конете цвилеха диво, подскачаха, дърпаха ока, ужасени от пламтящото платнище.

Цири се хвърли към Трис, която лежеше сред изсипалите се бурета и сандъци, хвана я за дрехите и започна да я влачи към преобърнатия фургон. Магьосницата стенеше, хванала се за главата, над ухото. След миг близо до Цири затропаха копита, захриптяха коне — двама елфи, размахващи мечове, изтласкваха Ярпен Зигрин към нея. Джуджето се въртеше като пумпал, ловко отбивайки с брадвата посипващите се върху него удари. Цири чуваше проклятия, стонове и звънтенето на метал от метал.