Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 182

„Сега ще ме попита защо не съм я харесвала — помисли си Цири. — Не, тя е прекалено умна за такива въпроси. Сухо ще ми обърне внимание на граматичната форма и ще попита откога съм започнала да употребявам минало време. И аз ще й кажа. Ще бъда също толкова суха като нея, ще имитирам нейния тон, нека да знае, че аз също мога да се правя на студена, безчувствена и равнодушна, срамуваща се от чувствата и емоциите. Всичко ще й кажа. Искам, длъжна съм да й кажа всичко. Искам да знае всичко, преди да напуснем храма на Мелителе. Преди да си тръгнем, за да се срещнем най-накрая с този, за когото тъгувам. С този, за когото тъгува тя. С този, който сигурно тъгува за нас двете. Искам да й кажа, че…

Ще й го кажа. Само да ме попита.“

Магьосницата се извърна от прозореца, усмихна се. И не я попита нищо.

* * *

Потеглиха на следващата сутрин, по изгрев слънце. И двете бяха облечени с мъжки пътнически дрехи, с наметала, шапки и качулки, прикриващи косите им. И двете бяха въоръжени.

Изпрати ги единствено Ненеке. Тя и Йенефер разговаряха тихо и продължително, после двете, магьосницата и жрицата, си стиснаха ръцете силно, по мъжки. Цири, стиснала юздата на кобилата си, искаше да се прости по същия начин, но Ненеке не й позволи. Прегърна я, притисна я към себе си, целуна я. В очите й имаше сълзи. В очите на Цири — също.

— Е — каза най-накрая първожрицата, изтривайки очи с ръкава си, — тръгвайте вече. Нека Великата Мелителе да ви пази по пътя, скъпи мои. Но богинята си има достатъчно много работа, така че и вие самите също се пазете. Наглеждай я, Йенефер. Пази я като зениците на очите си.

— Надявам се — усмихна се едва забележимо магьосницата, — че ще успея да я опазя по-добре.

В небето, в посока към долината Понтар летяха ята от врани, надавайки силни врясъци. Ненеке не ги погледна.

— Пазете се — повтори тя. — Идват лоши времена. Може да се окаже, че Ithlinne aep Aevenien е знаела какво предсказва. Наближава Времето на Меча и Брадвата. Време на презрение и на Вълчата виелица. Пази я, Йенефер. Не позволявай на никого да й причини зло.

— Ще се върна тук, Майко — каза Цири, докато скачаше на седлото. — Непременно ще се върна. Скоро!

Не знаеше колко много греши.

Информация за текста

Информация за текста

Анджей Сапковски. Вещерът: Кръвта на елфите

Превод: Васил Велчев

Редактор: Стела Зидарова

Коректор: Симона Христова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „ИнфоДар“, София, 2009 г.

ISBN: 978-954-761-404-8

notes

1

Комес (пол. komes) — в средновековна Полша: титла на командир, който е едновременно военен и административен ръководител на даден район. — Б.пр.

2

Zarzecze (пол.) — място, разположено отвъд реката. — Б.пр.

3

Piskorz (пол.) — малка речна рибка. — Б.пр.

4

Барбикан — укрепена порта, изнесена извън крепостните стени и съединена с тях. — Б.пр.

5

Донжон — главна кула на крепост, замък или манастир, служеща за последна защитна позиция. — Б.пр.

6

Сапрофит — организъм, който използва за храна разлагащи се растения и животни. — Б.пр.