Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 177

— Котките?

— Котките обичат да спят и да почиват в интерсекциите. Има много легенди за магически животни, но в действителност котките са единствените същества, ако не броим драконите, които умеят да поглъщат сила. Никой не знае за какво им е на котките силата и как я използват… какво ти стана?

— Ооо… там, в тази посока! Май има нещо. Зад онези дървета!

— Цири, не фантазирай. Интерсекциите могат да се усетят само когато си над тях… Хммм… Интересно. Бих казала — невероятно. Наистина ли усещаш да те тегли насам?

— Наистина!

— Да вървим тогава. Интересно, интересно… Е, локализирай го. Покажи къде е.

— Тук! На това място!

— Браво! Изумително! Усещаш ли леко изтръпване на безименния пръст? Виждаш ли как се свива надолу? Запомни, това е сигнал.

— Мога ли да извлека сила?

— Почакай, ще проверя.

— Госпожо Йенефер? А каква е работата с това извличане? Като натрупам сила, тя може да се окаже недостатъчна там, долу. Може ли така? Майка Ненеке ни учеше, че нищо не бива да се взима просто така, заради каприз. Дори вишните трябва да си останат по дърветата, заради птиците, и по-добре да си окапят сами.

Йенефер я прегърна и я целуна леко по косите на слепоочието.

— Бих искала да могат и други да чуят думите ти — промълви тя. — Вилгефорц, Францеска, Теранова… Тези, които смятат, че притежават изключителни права върху силата и могат да я ползват без ограничения. Иска ми се да могат да чуят малкото грозно патенце от храма на Мелителе. Не се бой, Цири. Хубаво е, че мислиш за това, но повярвай ми — силата в природата е предостатъчно. Няма да й навредиш. Това е все едно да откъснеш една-единствена вишна от градината.

— Може ли вече да извлека сила?

— Почакай. Охо, това е дяволски силно гнездо. Мощна пулсация! Внимавай, патенце. Извличай внимателно и много, много бавно.

— Не ме е страх! Па-па! Аз съм вещерка! Ха! Усещам я! Усещам… Ооох! Госпожо… Йе… неее… фееер…

— Проклятие! Нали те предупредих! Казах ти! Главата горе! Горе, казах! Вземи, сложи си това в носа, защото ще станеш цялата в кръв! Спокойно, спокойно, мъничката ми, само не губи съзнание. Аз съм до теб. До теб съм… детенцето ми. Дръж носната кърпа. Сега ще измагьосам лед…

* * *

Заради тези капки кръв, изтекли от носа на Цири, избухна страхотен скандал. Йенефер и Ненеке не си говориха цяла седмица.

През тази седмица Цири бездействаше, четеше книги и скучаеше, защото магьосницата обяви прекъсване на занятията. Момичето не я виждаше по цели дни — по изгрев слънце Йенефер изчезваше някъде и се връщаше вечерта, гледаше я странно и беше странно неразговорлива.

След седмица Цири не издържа. Вечерта, когато магьосницата се върна, тя безмълвно се приближи до нея и силно я прегърна.

Йенефер мълча много дълго. Нямаше нужда да казва нищо. Пръстите й, стиснали раменете на момичето, говореха вместо нея.

А на следващия ден, след многочасов разговор, първожрицата и магьосницата се сдобриха.

И тогава, за огромна радост на Цири, всичко се върна на мястото си.