Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 28

За нейна изненада Брет избухна в смях.

— Много добре, дете, много добре!

— Не съм дете! — изсъска Сабрина и по непонятни причини отчаяно пожела да убеди Брет Дейнджърмънд в този факт.

Брет вдигна вежди. Зелените му очи се впиха с интерес в стройното й тяло. Не, нямаше съмнение, тя вече не беше дете, трябваше да го признае. За съжаление го осъзна още в мига, когато я позна. Само слепец не би видял твърдите гърди под бялата ленена риза и невероятно дългите крака в панталоните. А Брет не беше сляп, тъкмо напротив. Погледът му бе непреодолимо привлечен от чувствените й устни. Сведе очи и промърмори:

— Трябва да призная, заблудил съм се, братовчедке. Вече не си дете.

Всъщност отговорът би трябвало да задоволи Сабрина. Вместо това обаче устата й пресъхна, дишането странно се ускори. Преглътна нервно — Сабрина обикновено не нервничеше никога — и промълви:

— Не съм ти братовчедка.

— Можеш да прибавиш и че не съм добре дошъл — отговори злобно ухилен Брет. — Всъщност нямам навика да напомням на домакините за задълженията им. Ала ако не искаш да ми изтече кръвта, би трябвало да ми покажеш пътя към дома си.

Сабрина пламна от срам, като забеляза, че ръкавът на ризата е пропит с кръв. Забрави яда си и прошепна виновно:

— Извинявай, сеньор Брет. Аз… аз… не исках това. Веднага ще те заведа в хасиендата. Не е далеч, а камериерката ми Бонита ще се погрижи за раната ти.

Понечи да слезе от коня, но въпреки режещата болка в лявата ръка Брет обхвана по-здраво рамото й. Обърна се към него, той се засмя и каза нахално:

— Не би ли могла да ме поздравиш малко по-сърдечно? Една целувка между братовчеди, които не са се виждали цели десет години, е точно това, което ни трябва.

Сърцето на Сабрина биеше лудо, езикът й залепна за небцето. Изгледа го с големи кехлибарени очи, но не промълви нито дума. Брет впи очи в нейните, после наведе глава и твърдата му уста завладя нейната.

Освен нежните целувки на баща си, Сабрина не беше усетила мъжката целувка и не беше подготвена за сладкия огън, който се разля по тялото й, когато устните на Брет жадно се впиха в нейните. Близостта на мъжкото тяло замая главата й, лекият приятен дъх на кон, дим от огън и тютюн, който се носеше от него, беше чудесен, и тя цяла потръпна от дивия копнеж, който докосването му събуди в тялото й. Целувката беше съвсем непорочна, но Сабрина никога по-рано не бе усещала така тялото си. Коремът й се присви, но това беше дори приятно, зърната на гърдите набъбнаха, тялото й инстинктивно се притисна още повече към него. Едновременно е това се уплаши, част от нея направи опит да се отдръпне, инстинктивно отгатнала, че това, което изпитваше, предвещава опасност. Опасност, но и мамещо обещание за наслада.

Брет реагира на близостта й, на меката и невинна уста много по-мощно. В секундата, когато устните му докоснаха нейните, тялото му се надигна в порив на такава необуздана страст, че целият се разтрепери. Страстта не беше нещо непознато, утоляваше я, без да й обръща внимание, но такова нещо не беше изпитвал никога досега. Завладя го лудо, зашеметяващо желание да дава, да споделя и да притежава — така изцяло, толкова силно, че тя никога да не може да го забрави. Стресна се най-вече от желанието да разтвори устните й и да почувствува сладостта им. Самозабравил се, Брет едва не се поддаде на дивия порив на тялото си, когато острият глас на Оли го върна грубо в действителността.