Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 159

Хосе Ескобар поздрави много сърдечно богатия гринго и го отведе в малката задна стая, която му служеше за кабинет. Умните черни очи внимателно проследиха как Брет отвори кутийката с брошката.

— Да няма дефект? — попита загрижено старецът. Брет се усмихна.

— Не, сеньор. Съвършена е. Само че много бих желал да знам от кого и кога сте я купили.

Хосе се поколеба. Дискретността му беше известна надлъж и нашир. С течение на годините бе извършил твърде много и крайно деликатни покупки. Ако се разбереше, че веднъж е проявил недискретност…

Брет бавно наброи няколко златни монети на масата и небрежно проговори:

— Разбирате, че тази информация е от огромно значение за мен.

Хосе втренчи поглед в златната купчинка. Сеньор Дейнджърмънд беше богат и влиятелен, докато другият…

— Тази брошка е само един от многото накити, които купих преди месец от един господин. Обясни ми, че поради неприятно стечение на обстоятелствата е принуден да продаде семейни бижута.

— Кой?

Хосе въздъхна и погледна още веднъж искрящите златни монети.

— Карлос де Ла Вега.

Брет дори не се изненада.

— Казвате, че не е била само тази брошка. Мога ли да видя останалите?

Хосе излезе от стаята и скоро се върна с един застлан с кадифе поднос.

— Това са всичките — поясни той. — Някои са необикновено красиви.

Брет въобще не обърна внимание на бижутата върху таблата. Като по магия, погледът му остана прикован в една вещ. Заслепен от гняв, протегна ръка към красивата сребърна гривна с тюркоази.

— И това ли получихте от него?

— Да — кимна Хосе. — Каза, че го имал от…

— Знам на кого е — прекъсна го рязко Брет. Ала бързо се овладя и продължи: — Колко искате за това?

Ескобар спомена доста висока сума, Брет хвърли парите на масата, грабна брошката и гривната и хукна като бесен навън. Карлос беше убиецът на Алехандро! Прозрението пареше като огън в главата му.

Намерението да напусне града беше забравено. Само една мисъл владееше раздума му: да намери убиеца и да го удуши с голи ръце.

Малко след полунощ Брет най-после откри квартирата на Карлос, малка, забутана страноприемница в една част на града, ползваща се с лоша слава. Мърлата, която наричаше себе си хазайка, охотно даде исканите сведения.

— Де Ла Вега ли? Да. Живя тук до тази сутрин Каза, че отива да посети своя братовчедка, женена за плантатор.

Брет я сграбчи за рамото.

— Сигурна ли сте? — Не можеше да повярва на ушите си.

— Разбира се, че съм сигурна! Миналата седмица получи писмо с покана. Беше много въодушевен.

Къде беше смисълът в тази безумна история? Защо Сабрина е поискала да се види с Карлос? Беше заминал тази сутрин, а това означаваше, че има осемнадесет часа предимство. Защо Сабрина не написала на братовчед си? Или Карлос е излъгал, за да направи впечатление на хазайката? Брет уморено разтърка очи. Нямаше друг избор. Трябваше веднага да тръгне за „Фокс Леър“ и да попита Сабрина писала ли е на Карлос… и защо.