Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 158

Сабрина написа писмо и натовари един слуга да го предаде лично на Карлос де Ла Вега. Поръча му първо да иде в дома на семейство Корейас и ако леля й още живее там, да попита къде се намира синът й.

— И помни: нито дума на мъжа ми! Това трябва да бъде изненада!

Гузната съвест я накара да целуне с необикновена нежност Брет, когато десет дни по-късно се сбогуваха. Брет я погледна изненадано.

— Ще отсъствам само четири дни, съкровище — промърмори закачливо той. — Почивай си и пази детето ни. Ще бъда много нещастен, ако при завръщането ми не ме очакваш.

Сабрина запази в себе си последните му думи като скъпоценно съкровище. Все пак означавам нещо за него, щом ми говори така, повтаряше си тя.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

Карлос загуби ума и дума от писмото на Сабрина. Месеците след сватбата й не бяха особено приятни за него. Продължаваше да роптае срещу съдбата и просто не искаше да проумее, че тя е завинаги загубена за него. Пиеше по цели дни, играеше комар и загуби много пари, които не бяха негови. Франсиска бе заминала при сестра си в Мексико Сити и възнамеряваше да остане там. Дори и тя не се осмели да се върне в ранчото дел Торес. След заминаването й Карлос заживя още по-разгулно, парите му се стопиха, попадна сред лоша компания: пияници, контрабандисти, разбойници по пътищата и подобна паплач. Писмото на Сабрина пристигна точно в момента, когато мрачно размишляваше за бъдещето си.

Ала сега всичко щеше да се промени! Сабрина сама беше пожелала тайна среща с него. Карлос беше твърдо убеден, че грингото не означаваше нищо за нея. Вероятно й беше омръзнало да живее с него и възнамеряваше да го помоли да й помогне, да я отърве от робството на този нежелан брак. Веднага се зае да крои планове за бягство в Мексико, нямайки търпение да дочака деня на тръгването.

Рано сутринта на първи декември препусна от Ню Орлиънс по посока на „Фокс Леър“, където следващата вечер трябваше да се срещне с братовчедка си.

Брет бе пристигнал предната вечер в Ню Орлиънс — пет дни, след като Уилкинсън се появи на хоризонта и разтръби, че градът трябва да се подготви за битка с коварната банда, която събирал Аарон Бур, готвейки се да нападне Ню Орлиънс. Уилкинсън настоя пред губернатора Клеърбърн да обяви военно положение, а когато получи отказ, започна да се държи така, сякаш то беше в сила. Обяви комендантски час и свика доброволци, готови да отблъснат сганта на Бур. Хората му спираха и претърсваха всяка лодка по Мисисипи. Градът беше в паника, както и всички хора в околностите. Какво ги очакваше? Кога щеше да се появи Бур е армията си?

Брет беше смаян. Генералът очевидно се канеше да изгори всички мостове зад себе си. Стремежи му беше да хвърли Бур като плячка на вълците и да представи себе си като герой, спасил града от унищожение. Предвид тези обстоятелства той се опита да приключи сделките си колкото се може по-бързо и уреди всичко още на следващата сутрин, вместо за два дни, както възнамеряваше първоначално. Късно следобед посети бижутерския магазин „Ескобар и синове“.