Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 121

— И на мен не ми харесва, мис. Но шефът каза да не ви изпускам от очи. — Изкашля се и продължи: — Рече, че не ви е позволено да избягате.

— Разбирам — пошепна беззвучно Сабрина. — А ти добър ли си в шпионирането?

Оли се изчерви.

— Да, мис, добър съм. В гората не съм много опитен но няма да напуснете Ню Орлиънс, без да го узнае шефът — и аз. Ще ви кажа и още нещо, мис: шефът е изключително умел следотърсач. В гората можете да избягате на мен, но не и на него.

Сабрина кимна примирено и бавно се върна в стаята си, където започна да ходи безцелно напред-назад, опитвайки се да подреди обърканите си мисли.

Едно беше ясно: Брет я държеше в ръцете си и тя нямаше друг изход. Бягството не бе възможно, а всички козове се намираха в неговите ръце, защото тя го обичаше. Най-добрата сделка си оставаше неговото предложение. След шест месеца можеше да си върне свободата. Така й оставаше още време. Ала нямаше да го дари е радостта от незабавната си капитулация. И може би, може би щеше да намери друго разрешение през малкото време, което й оставаше…

Много се надяваше, че след разговора им тази сутрин Брет ще бъде по-различен, но сбърка. Той се държеше така, сякаш нищо не се бе случило. На вечеря беше както винаги — ироничен и безкрайно привлекателен.

На въпроса на Франсиска защо пътува толкова често, той отговори:

— Бях във „Фокс Леър“. Това е моята плантация, на няколко мили южно от тук. Трябваше да я подготвя за пристигането ни.

Пристигане?

— Да. Сигурно знаете, че е обичай през лятото хората да се оттеглят в плантациите. Градът е приятен само през зимата. Но преди заминаването ни трябва да се извършат още някои промени. — Усмивката му беше повече от чаровна. — За да могат моите уважавани гости да се чувстват добре.

Франсиска бе всичко друго, само не и възхитена.

— Идеята не ми е приятна. Нямаме намерение да напускаме Ню Орлиънс!

— Няма никакво значение какво мислите, сеньора — отговори спокойно Брет. — От първи юни Сабрина и аз ще живеем във „Фокс Леър“. Ако желаете да придружите племенницата си, направете го. Ако не — вероятно ще намерите друг подслон тук в града.

Франсиска едва успя да се овладее. Малко по-късно се извини и се оттегли. Сабрина също каза:

— И аз вече не съм гладна. Оставям те да се нахраниш на спокойствие.

— Седни, Сабрина — заповяда Брет. — Нямам намерение да ти досаждам, така че не бягай като подплашена сърна.

— Не съм подплашена! Само си помислих…

— Помисли си, че се налага да успокоиш леля си ли? Тази дама предпочита да ме убие.

Ъгълчетата на устните й трепнаха.

— Много й е тежко, Брет.

Той направи гримаса.

— Вероятно. Но ако се постарае да се държи с мен поне малко по-учтиво, ще бъда по-мил е нея.

Изведнъж Сабрина се почувства по-добре в компанията му и тихо попита:

— Наистина ли на първи юни заминаваме в плантацията?

Брет замислено завъртя в ръка празната чаша. Погледите им се срещнаха и той каза:

— Да. Мисля, че там ще ти хареса. Шато „Сен Андре“, където живее Морган, е съвсем наблизо. Ще имаш възможност да се запознаеш е любимата му Леони.