Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 120

— Нали чух правилно, скъпа? Още ли твърдиш, че би направила всичко, за да се отървеш от мен? — Той прокара длан по шията й.

Докосването му отне и последните остатъци от разума й. Ръката му пареше като огън. Сабрина безволно кимна.

— Да, всичко…

— Добре. Тогава можем да уредим задоволително въпроса.

Устните му докоснаха нейните и тя безпомощно усети реакцията на тялото си. Как да разсъждава сега?

— За какво уреждане говориш? — прошепна.

Брет вдигна глава и изразът на лицето му накара кръвта в жилите й да замръзне.

— Много е просто, моя жестока като тигрица и нежна като лилия поверенице. В продължение на шест месеца ще ми бъдеш любовница, а като изтекат, ще ти припиша всички права по проклетото ти богатство. Мисля, че това е подходяща цена за възхитителното ти тяло, прав ли съм?

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Мина доста време, докато Сабрина осъзнае чудовищното предложение. Тя заекна объркано:

— Метреса? Ти искаш да ме направиш своя метреса?

Той отговори направо:

— Желая те. Веднъж ти предложих брак, но това очевидно не беше достатъчно. По-скоро само аз не бях достатъчен. Този път няма да бъда толкова глупав, въпреки че днес богатството ми е много по-значително, отколкото преди шест години. Защо да си купувам съпруга? Но метреса…

За Сабрина остана загадка как в този миг не се нахвърли е юмруци отгоре му. Може би инстинктивно усещаше, че той очаква точно това от нея, за да му даде повод да я прегърне. А щом я докоснеше, щом я целунеше… решението щеше да бъде взето.

Извърна се отчаяно, борейки се е копнежа да се озове в обятията му.

— Трябва ми време за размисъл.

— Както желаеш. Но не забравяй, че съм много нетърпелив мъж. Шест години чаках този миг и не възнамерявам да чакам прекалено дълго. И още нещо, съкровище — през последните седмици бях много мил с теб, но не си въобразявай, че ще запазя благоразположението си, ако ме отблъснеш. Повярвай ми, с радост ще поиграя ролята на злия настойник!

Сабрина избяга в стаята си и се хвърли на леглото По лицето й потекоха сълзи. Само да не бях толкова влюбена в него, хлипаше тя. Всичко щеше да бъде много по-просто.

Защо продължаваше да го обича, когато той унищожи всяко чувство в нея, освен омразата? За нещастие го обичаше все така силно, независимо колко унизително беше това признание. Само от любов се бе вкопчила в първата възможност да го види и бе дошла в Ню Орлиънс. Само любовта й попречи през последните седмици да потърси адвокат и да оспори завещанието на Алехандро.

А сега Брет се осмеляваше да й направи това чудовищно предложение! Всъщност нещата бяха прости и ясни: тя го обичаше и го желаеше, а той я искаше — за шест месеца. Ако приемеше предложението му, щеше да разполага с цели шест месеца, за да спечели любовта му — ала ако не успееше, щяха да й останат само спомени, които е течение на годините щяха да станат по грозни и горчиви, а болката и унижението щяха да и придружават през целия й живот.

Сабрина се обърна и изведнъж усети, че се задушава. Изтича навън, но само след няколко крачки видя Оли, застанал под стълбата. Момъкът я забеляза и смутено наведе очи. Подръпна ухото си и предпазливо обясни: