Читать «Магия за дракон» онлайн - страница 5

— Хъм. Не съм ли ти казвал? Виждаш ли какво имам предвид, като говоря за прастарото си съзнание? Мислех, че знаеш, а всъщност съм забравил, че не съм ти казвал. Преди да изминат всички тези дълги години, когато бях млад, а както и да изглеждам сега, наистина някога бях млад, обичах жена на име Брангуен и двамата се сгодихме. Но сметнах, че обичам изучаването на деомера повече от нея — Невин се надигна от стола си и закрачи край мангала. — Тази история има много подробности, повечето от които съм забравил, но в последна сметка я предадох. Заради мен Брангуен загина, а също така — нейният брат и един невинен мъж, който също я обичаше. Ето тази част никога няма да забравя. На мен се падна да изкопая гроб и да я погреба. В онзи ден ме изпълваше чувство за вина и скръб, направо не бях на себе си от срам. И дадох обет, че няма да намеря мира, докато не поправя нещата. Оттогава, та до днес съм правил всичко, което ми е по силите, за да го изпълня, а от своя страна Брангуен и останалите се прераждаха многократно и пресичаха пътя ми, но всеки път се провалях, затова така и не можах да намеря почивка.

— Да не искаш да кажеш, че Великите са приели такъв обет?

— Приеха го. Е, аз наруших един обет, нали? Предполагам, искали са да разберат дали мога да спазя новия — засмя се, но в смеха му нямаше веселие. — Чудесно ли ти се вижда да живееш повече от четиристотин години?

— Не, особено след като долавям умора в гласа ти.

— Добре. Ще отидеш далеч в деомера, Илейно — Невин отново седна и въздъхна, напълно изтощен. — Но този обет аз ще изпълня. Брангуен принадлежи на деомера и в името на всички богове на небето този път ще я накарам да го разбере или ще загина, опитвайки се — о, пъклите да го вземат, каква тъпа шега успях да съчиня.

— Този път ли?

— Преродила се е в Джил, дъщерята на Кълин от Кермор.

Илейно зяпна.

— Същото момиче, което сега е със смахнатия Саламандър — продължи Невин. — На път за Бардек, по следите на Родри. Съвсем същата, да.

След като валя два безкрайни дни, бурята отмина. Всички се радваха, че са се отървали от принудителното безделие през дългите сънливи часове, прекарани свити край огнищата в голямата зала, и тази сутрин, когато Кълин излезе ей така, за да се поразходи и да подиша измития от дъжда въздух, дворът на дъна кипеше от оживление. Докато крачеше, запътен към главната порта, не за друго, просто за да има някаква цел, спря на половината път, защото му направи впечатление нещо странно, което забеляза, а в първия момент не беше в състояние да определи за какво точно става дума. Някой, с когото се размина при пералнята, някак не беше на мястото си. Обърна се и видя младеж, за когото смътно си спомняше. Казваше се Брик и беше помощник-коняр, но сега носеше наръч дърва за горене и в походката му нещо не беше както трябва — не се тътреше, нито пък вървеше забързан като слуга, а пристъпваше с уверената походка на боец. Кълин се поколеба само за миг, преди да го последва. И наистина Брик пренесе наръча дърва, които не му бяха работа да мъкне покрай пералнята, а след това подмина и кухнята. Вече нямаше друга сграда, закъдето да ги е понесъл.