Читать «Магия за дракон» онлайн - страница 3

Тъй като Рийс умря бездетен, членовете на Съвета вече се боричкаха за изгодна позиция. Ловиан знаеше много добре, че образуват тайни съюзи, приемат подаръци и ласкателства, които си бяха чисти подкупи. Ядосваше се, но някак уморено, защото Рийс наистина нямаше синове, но остави законен наследник, белязан с одобрението на самия крал. Това бе Родри, по-младият брат и най-малък неин син. Ако Родри си бе у дома, в Аберуин нямаше да възникне потребност от заседания на Съвета, прикрити като ходене на гости, но преди няколко години, в чист пристъп на ревност, брат му го прокуди в изгнание. Сега, след като постановлението на краля за връщането му беше оповестено и цял Аберуин чакаше да посрещне наследника, той сякаш потъна в земята, разпиля се като утринна омара на горещото обедно слънце. В своята прокламация отпреди няколко дни Негово величество определи срока, през който да го чакат — година и един ден, така че те разполагаха само с толкова, за да намерят наследника и го върнат у дома. Всъщност вече по-малко, защото Рийс умря преди цяла седмица.

Беше убедена, че Невин знае нещо, но старецът не искаше да й каже. Всеки път, когато го питаше, той отклоняваше отговора си, заявявайки, че някой бил тръгнал на път да върне Родри у дома и нищо повече. Ловиан разбираше прекрасно, че синът й е застрашен от някаква сериозна опасност. Опитвайки да й спести тревоги, Невин я караше още повече да се тревожи, или поне тя смяташе така, защото притесненото й съзнание съчиняваше по-големи опасности. Подозираше, че някои от претендентите за Аберуин са отвлекли младежа, и живееше в ужас, че ще го убият, преди тайнственият спасител на Невин да успее с мисията си. Но ако знаеше истината, щеше да разбере колко мъдро постъпва старецът, като запазва мълчание.

През нощта дъждецът се превърна в истинска зимна буря, която зави продължително от юг и започна да носи бръснещ дъжд. Както Невин добре разбираше, тя беше само първа от многото; зимата обещаваше да е лоша и дълги месеци Южното море щеше да остане непроходимо. В неговите покои, високо горе в главния брох на Дън Аберуин, вятърът дърпаше капаците на прозорците и те тропаха въпреки закопчалките, а фенерите гаснеха от течението. Мангалът беше нагорещен до червено, но старецът бе облякъл тежка вълнена наметка с островърха качулка, за да го пази от пронизващия студ.