Читать «Магия за дракон» онлайн - страница 281

— Галрион — проговори Джил. — Така се казваше тогава, нали?

Споменаването на името извика спомен за един образ. Образът на Невин като много млад мъж.

— Ти въобще не си умирал — каза тя. — Ти не си умирал от онзи ден, та до днес.

— Че как бих могъл да съм умрял и да съм тук? Когато човек умре, не е ли това неговият край?

Гласът му беше изпълнен с хумор. Когато разбра, че разбира шегата, тя изстина и стана да си стопли ръцете на огъня.

— Всичко това беше преди много време — каза Джил.

— Беше.

— И колко живота съм изживяла оттогава досега?

— Значи ти знаеш истината, нали?

— Зная я — Джил обърна гръб към огъня и застана с лице срещу него. — Колко живота са били?

— С течение на времето ще си спомниш всичките. Само ще кажа, че ми се сториха прекалено много, както и годините…

Невин се загледа в огъня и по някакъв начин Джил разбра, че и той си спомня. Тя изпита чувството, че след като е живяла в дълбока долина, стои навръх планината. Най-сетне виждаше как светът се разстила наоколо и разбра, че е по-просторен, отколкото някога си го е представяла. Спомените нахлуха в съзнанието, призраци се струпаха около нея, за да разкажат своите истории. После Невин вдигна поглед.

— Брангуен? — обърна се той към нея. — Прощаваш ли ми?

— Никога не съм ти се сърдила за каквото и да било.

— Тогава толкова много ме обичаше. Аз те предадох от фалшива гордост и небрежност, но все едно, че те удавих с ръцете си.

Джил си спомни тъмната нощна река, студената вода, която я покрива, дави я… Потръпна и се приближи към огъня.

— Е, може и така да е — каза тя. — И наистина твърде много те обичах — поколеба се, търсейки думи, питайки се дали е достатъчно мъдра, за да каже такива неща. — И затова е трябвало да те изгубя. В онази сляпа, кучешка любов нямаше място за деомер. О, богове, исках да се погреба в теб, да се удавя в теб! За станалото съм виновна не по-малко и аз!

— Това, което казваш, е вярно. Но ако ти бях признал честно какво се готвя да направя, вместо да дебна наоколо като крепостен селянин, само да бях ти дал да разбереш, че бягаш към свободата, а не към живот в изгнание — нямаше ли да намериш начин да избягаш от дъна на брат си?

— Е, положително щях. Тогава щях да видя избора между живота и смъртта, вместо само между теб и Герейнт.

— Щеше. Та ти не беше глупава, Гуени — само млада, много млада — Невин замълча дълго. — Но прощаваш ли ми?

— Да. Съвършено спокойно.

— Е, тогава ти благодаря — гласът му измени, докато изричаше тези думи.

Джил седна отново до него. Дълго време седяха мълчаливо, гледайки как Дивите играят в огъня и как светлината танцува по стените, светлина и сянка, безкрайно движение, безкрайна промяна, превръщане от едно в друго и отново обратно.

Речник

Абер (деверийски) — Устието на река, делта.

Авер (дев.) — Река.

Алар (елфически) — Група елфи, обикновено (но не винаги) свързани с родство, които са решили да бродят заедно за неопределен период.