Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 100

— Но не съществуват доказателства, че в онези планини има каквито и да било руини.

— Кой ти каза? — Върнън извади една пържола от палмовото листо и лакомо я задъвка.

Том си спомни червендалестия Дерек Дън и жизнерадостното му твърдение, че анакондите не ядат хора. Той се обърна към Дон Алфонсо:

— Много ли хора знаят за този Бял град?

Дон Алфонсо кимна бавно и лицето му се сбръчка.

— Така се говори.

— И къде се намира?

Старецът поклати глава:

— Няма определено местонахождение, мести се към най-високите върхове на Сиера Азул, променя се непрестанно и се крие в мъглявините на планините.

— Значи е мит. — Том погледна Върнън.

— О, не, Томас, истински е. Разправят, че до него се стига само ако пресечеш бездънна клисура. Онези, които се подхлъзнат и паднат мъртви от страх, продължават да падат, докато от телата им останат само кости, а костите се търкалят, докато се отделят едни от други. Накрая не остава нищо, освен струйка прах, който се носи в тъмнината през цялата вечност.

Дон Алфонсо метна една цепеница в огъня. Том я гледаше как първо запуши, после се запали и пламъците я обхванаха от всички страни. Белият град.

— В наше време няма вече никакви изгубени градове — каза Том.

— Тук грешиш — погледна го Сали. — Има дузини, дори може би стотици в места като Камбоджа, Бирма, пустинята Гоби… и особено тук, в Централна Америка. Като например Обектът Q.

— Обектът Q?

— Плячкосването на Обект Q продължава вече трийсет години и това направо побърква археолозите. Те знаят, че трябва да съществува велик град на маите, по всяка вероятност някъде в низините на Гватемала, но не могат да го открият. Междувременно мародерите го разграбват камък по камък и го продават на черния пазар.

— Татко висеше в баровете, навърташе се около индианци, дървосекачи и златотърсачи и надаваше ухо на слуховете за развалини и изгубени градове. Дори беше понаучил индиански. Спомняш ли си, Том, как обичаше да разправя за това на вечерните партита?

— Винаги съм смятал, че си измисля.

— Виж — поклати глава Върнън, — помисли си за момент. Татко не би тръгнал да си прави гробница само за да се погребе в нея. Той просто ще използва някоя от онези, които навремето е ограбил.

В първия момент не се обади никой, после Том каза:

— Върнън, това е блестящо!

— И е взел местни индианци да му помагат.

Съчките в огъня пропукаха. След което настъпи мъртва тишина.

— Но татко никога не е споменавал за Белия град — обади се отново Том.

Върнън се усмихна:

— Именно. И знаеш ли защо не го е споменавал? Защото точно там е направил голямото си откритие, онова, което го е запалило. Отишъл е там съсипан, а се е върнал с пълна лодка съкровища и е започнал бизнеса си с галериите.

— В това има смисъл.

— По дяволите, наистина си прав, че има смисъл. Обзалагам се на каквото искаш, че точно там е отишъл, за да се погребе. Със сигурност в Белия град има готови гробници. Татко знае къде са, защото той самият ги е ограбил навремето. Единственото, което трябва да направи е да отиде там и да се настани в една от тях с помощта на местните индианци. Този Бял град съществува, Том.