Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 80

— В Америка възрастните не говорят непрекъснато за секс…

— А за какво говорят?

— За внуците си, за времето, за Флорида, ей такива неща.

Дон Алфонсо поклати глава.

— Колко ли е скучно да остаряваш в Америка.

Сали се отдалечи и блъсна вратата на колибата, като преди това хвърли на Том гневен поглед. Той се почувства раздразнен. Какво толкова лошо беше направил или казал? Не беше честно да го обвинява в сексизъм.

Дон Алфонсо сви рамене неразбиращо и запали отново лулата си, като продължи да говори на висок глас.

— Не разбирам. Тя е тук, на двайсет и девет и не е омъжена. Баща й ще трябва да плати голяма зестра, за да се отърве от нея. Ти също си тук, почти старец, и също нямаш съпруга. Защо не вземете двамата да се ожените? Да не си хомосексуалист, а?

— Не, Дон Алфонсо.

— Няма нищо лошо, ако си, Томас. Кори ще те приеме. Той не е придирчив.

— Не, благодаря.

Дон Алфонсо поклати глава, чудейки се.

— Е, тогава съвсем нищо не разбирам. Томас, не бива да позволяваш на възможността да ти се изплъзне.

— Сали — отвърна Том, — ще се омъжи за друг човек.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха нагоре:

— Аха. И къде е в момента този човек?

— В Америка.

— Не може да я обича.

Том трепна, вперил поглед в колибата. Гласът на Дон Алфонсо притежаваше свойството да се чува надалече.

От колибата се чу гласът на Сали:

— Обича ме и аз го обичам и ще ви помоля да млъкнете най-после!

В този момент откъм гората се чу изстрел от пушка и Дон Алфонсо се изправи.

— Осигурихме и второто блюдо. — Той вдигна мачетето си и се отправи по посока на звука.

Том също стана и взе хамака си, за да го закачи в колибата. Завари Сали да отвързва някакви билки от единия прът.

— Този Дон Алфонсо е един стар развратник и сексистка свиня — каза тя разгневено. — И ти не си по-добър.

— Той ни превежда през блатото.

— Омръзнаха ми коментарите му. Както и ти, хилиш се одобрително на всяка негова дума.

— Не можеш да очакваш от него да е феминист, нали?

— Не чух обаче да говори за теб, че си твърде стар за женене, въпреки, че си по-голям от мен с поне четири години. Все жената е тази, която е прекалено стара за брак.

— Усмихни се, Сали.

— Няма пък.

Гласът на Дон Алфонсо прекъсна отговора на Том.

— Първото блюдо е готово за ядене. Сварен папагал със сос от маниока. Следващото е пържола от тапир. Изключително здравословно и вкусно. Стига сте спорили, елате да ядете!

25.

— Buenos tardes — промърмори Окотал, докато сядаше до Филип край огъня.

— Buenos tardes — отвърна Филип, изваждайки изненадано лулата от устата си. Това беше първият път от началото на пътуването им, когато Окотал го заговаряше.

Стигнаха до голямо езеро на края на блатото и спряха за къмпинг на пясъчен остров, който всъщност имаше плаж. Комарите и всичките там досадни твари бяха изчезнали, въздухът беше свеж и за първи път от седмица се виждаше на повече от двайсет стъпки в една посока. Единственото неприятно нещо беше, че водата, която окръжаваше брега беше с цвят на черно кафе. Както обикновено Хаузър беше излязъл на лов с двама от моряците, докато другите се бяха скупчили край огъня и играеха карти. Въздухът караше на сън заради горещината и златистозелената светлина на късния следобед. Общо взето мястото беше приятно, помисли си Филип.