Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 79

Сали се зае с растенията си, привързвайки ги за една пръчка, за да изсъхнат близо до огъня.

— Тук има невероятно разнообразие от растения — обърна се тя въодушевено към Том. — Джулиан ще бъде наистина доволен.

— Чудесно.

Том насочи вниманието си към Пинго и Кори, които правеха колиба, докато Дон Алфонсо даваше нареждания и сипеше критики за работата им. Те започнаха със забиването на шест здрави пръта в земята, правейки скеле от гъвкави пръчки, над които вързаха брезента. Хамаците бяха опънати между прътите, всеки със своя собствена мрежа против комари, а последното парче брезент беше спуснато отвесно, с идеята да оформи отделно пространство за Сали.

Когато свършиха, Дон Алфонсо тръгна да проверява колибата с присвито око, после кимна и излезе.

— Е, предлагам ви не по-лоша къща от която и да е друга къща в Америка.

— Следващия път — обади се Том, — имам намерението да помагам на Кори и Пинго.

— Както искаш. Лечителката има свое собствено ъгълче, където да спи, което може да бъде разширено за допълнителен гост, в случай, че тя се нуждае от компания. — Старецът намигна на Том. Той усети, че се изчервява.

— Имам намерение да спя сама — произнесе Сали хладно.

Дон Алфонсо изглеждаше разочарован. Той се наведе към Том, сякаш искаше да му каже нещо тайно. Гласът му, обаче, можеше да се чуе от всеки в лагера.

— Тя е много красива жена, Томас, независимо, че е възрастна.

— Извинявайте, но съм на двайсет и девет.

— Ах, сеньорита, вие сте по-възрастна, отколкото си мислех. Томас, трябва да побързаш. Тя е вече доста възрастна за женене.

— В нашата култура — каза Сали, — двайсет и девет годишните се смятат за млади.

Дон Алфонсо продължи да клати тъжно глава. Том едва успяваше да потисне смеха си.

Сали се завъртя към него:

— Какво толкова смешно има?

— Малък сблъсък на култури — каза той, поемайки си дъх.

Сали премина на английски:

— Не разбирам тези сексистки разговори на четири очи между теб и този мръсен старец. — Тя се обърна към Дон Алфонсо: — За старец на сто двайсет и една години, какъвто сте, изразходвате доста време в мисли за секс.

— Един мъж никога не престава да мисли за любов, сеньорита. Дори когато е остарял и членовете му са се съсухрили като плод на юка под слънцето. Може и да съм на сто двайсет, но кръвта ми кипи като на младо момче. Томас, бих се оженил за жена като Сали, само че да беше шестнайсетгодишна с твърди, големи гърди…

— Дон Алфонсо — прекъсна го Сали, — не мислите ли, че момичето би могло да е поне осемнайсетгодишно?

— Тогава сигурно няма да е девица.

— В нашата страна повечето жени не се омъжват преди да са навършили поне осемнайсет. Противно е да говорим за женитба на шестнайсетгодишно момиче.

— Съжалявам. Би трябвало да се досетя, че момичетата се развиват много по-бавно при студения климат на Северна Америка. Но тук една шестнайсетгодишна…

— Спрете! — извика Сали и запуши ушите си. — Не искам да слушам нищо повече. Дон Алфонсо, наслушах се на коментарите ви относно секса!

Старецът вдигна рамене.

— Аз съм възрастен човек, Лечителко, което означава, че имам право да говоря и да се шегувам така, както ми е приятно. В Америка това не е ли прието?